Мариус Габриел - Седмата луна

— Хотел „Дипломатик“ — съобщи шофьорът. Слязоха от колите. Мънро бе нащрек. Не се чуваха никакви звуци, ако се изключеше бръмченето на катер някъде далеч по реката и гукането на гугутките, накацали по палмите.

На рецепцията красива млада жена ги приветствува с традиционното лаоско допиране на дланите, известно като „уай“. Решиха, че ще бъдат в най-голяма безопасност, като наемат две прилежащи бунгала. В едното се настаниха Клайв и Франсин, в другото Сакура и Мънро.

Бунгалата бяха примитивни, но просторни. Във всяко имаше баня и японски телевизор. Имаше и изглед към реката. Леглата бяха тесни, но Мънро ги изпробва. Изглеждаха нови и удобни.

— Би трябвало да приберем парите на съхранение в банка — каза Мънро.

Сакура поклати глава.

— Във Виентян има само една голяма банка — Индо-китайската банка, разположена на булевард „Танон Саментай“. Това са хората, от които Роже открадна парите. Управителят е приятел на Джай Хан. Останалите банки са много малки и несигурни.

— Наистина ли няма други банки? — попита Франсин.

— От другата страна на реката, в Нон Кай, има тайландски банки. Те са надеждни, обаче за всяко отиване до тях трябва ферибот. И многократна виза.

— В такъв случай какво да правим с парите? — попита Мънро.

— Както виждам, ще трябва да седим върху тях — изръмжа Клайв.

— А когато се наложи да излезем?

— Хотелът има огнеупорна каса — каза Сакура. — Вероятно е най-надеждното място. Тук винаги има чуждестранни дипломати. Дори и Джай Хан не би си позволил да си пробие път със сила.

Мънро постави куфара с парите в паянтовия картонен шкаф и след това заключи вратата, без да храни илюзии относно ефективността на тези предпазни мерки. Клайв и Франсин излязоха от стаята. Сакура почна да си мие лицето в банята. Мънро й подаде хавлиена кърпа.

— Къде мога да купя два пистолета?

Тя извърна към него мокрото си лице. Погледът й издаваше тревога.

— Защо са ти пистолети, Клей?

— Не може да мъкнем със себе си стотици хиляди долари и да ходим невъоръжени. Не говоря за базуки. Говоря за два автоматични пистолета. Тя избърса лицето си.

— На „талаата“ всичко може да се намери.

— Какво е „талаатът“?

— Градският пазар. Намира се точно зад градското полицейско управление.

Във Виентян незаконното оръжие се продава зад полицейското управление, така ли?

— Виентян е най-големият център за контрабанда на оръжие в радиус от хиляда километра. Това обаче би било глупаво, Клей. Един чужденец, който си купува два пистолета, веднага ще бъде забелязан. Джай Хан ще научи за покупката ти само час след това.

— Точно това искам — каза Мънро. — Искам всички да разберат, че не могат просто да влязат тук и да приберат парите.

Тя му отвърна с една от загадъчните си полуусмивки и докосна лицето му.

— Това не е Сайгон.

— Вече го разбрах.

— Лаосците са много учтиви хора. Не понасят грубостта.

— Какво да правя, като съм си груб? Не мога да се променя.

Сакура, застанала до прозореца, наблюдаваше река Меконг. След летния сезон не бе така пълноводна и пясъчните й брегове се виждаха.

Чудеше се дали вече са докарали Луис от Лон Чен във Виентян. Джай Хан бе казал на Франсин, че за детето се грижат неговите жени. Може би не бе казал истината. Може би ги бяха излъгали.

Тя поначало вярваше на думите на Джай Хан независимо от това, че го беше предала. Той бе просто скроен и брутален човек, който заравяше враговете си живи, обаче намираше да е под достойнството му да се занимава с лъжи на дребно. Не му отиваше да лъже за едно дете.

Такава дребна лъжа не подхождаше на такъв велик човек. Сакура се опитваше да се успокои с тази мисъл.

Но имаше и други мисли. Мисли за хора около Джай Хан и над Джай Хан. За хора, на които лъжата беше професия. За други хора, които не бяха велики, но бяха готови да изсмучат всякаква кръв, за да подхранят собствената си злоба. Ужасяваха я именно тези хора, защото те щяха да излъжат Джай Хан със същата лекота, с която щяха да излъжат и нея.

На вратата се почука и влезе Франсин.

— Клей отиде да купува пистолети — каза Сакура. — Не можах да му попреча.

— На мъжете им трябват пистолети, когато са уплашени — каза Франсин. Бе облечена в тъмносин копринен костюм и бе сложила красивите си нефритови бижута. Изглеждаше богата и царствена. Сакура съобрази, че се е облякла така специално за Джай Хан, и се възхити от начина, по който бе разбрала душевността му. Джай Хан очакваше да се срещне с „нухуан“, с императрица. Франсин нямаше да го разочарова. Франсин знаеше как трябва да се държи човек в тези места. Коприненият костюм на Франсин щеше да е по-надеждна защита от пушкалата на Клей.