Мариус Габриел - Седмата луна

Погали косата й. Бе гъста и плътна и ухаеше на жасмин. В болницата в Ню Йорк се бяха опитали да я отрежат, тъй като според тях късата коса по-лесно се поддържала стерилна. Тя обаче бе реагирала така ожесточено, че те се отказаха от намерението си. Това го зарадва. Ако някой ден се любеха, щеше да разстеле косата й около себе си. Възприемаше я като черните криле на черен ангел.

— Някога бях лоша, Клей — каза тя замечтано. — С теб обаче ще бъда добра. Стига да ми дадеш възможност за това.

Той тихо се засмя. В ръцете му тя бе лека като облаче. Той обаче я отблъсна от себе си.

— Без такива работи, Сакура. По-добре да не даваме обещания, които не можем да спазим.

— Обещавам само неизбежното — отвърна тихо тя.

Бе започнало да се зазорява. На розовата светлина небето изглеждаше нежно. Той внимателно я погледна и каза:

— Аз принадлежа на различен свят. Между нас има пропаст. Не би ни стигнал цял живот, за да я преодолеем.

— Нека тогава посветим живота си на това. Той поклати глава.

— Защо трябва да ти вярвам? Та ти си откачена! Тя трепна, сякаш думите му я бяха наранили.

— Кичигаи. Наричали са ме така.

— Какво означава „кичигаи“?

— Това е японската дума за луд. Вярно е, била съм луда, но сега не съм.

— Ако не те убие туберкулозата, ще те очистят или рей-бановете, или Джай Хан. Не бих заложил на теб.

— Ти ще ме закриляш — каза тя простичко. — Можеш да ме опазиш от всичко.

Той тихо се засмя.

— Заради това ли си ме харесала?

— Не. Повечето хора са деца, Клей. Ти обаче си пълнолетен. Заради това ще разговарям с теб като с пълнолетен. Трябва да приемеш лошите неща, свързани с мен. Трябва да ми повярваш, когато ти кажа, че са приключили. — Тя докосна гърдите си. — Да, тук наистина има болест. Има обаче и голямо съкровище. Казвам ти, Клей, че имам много неща за теб. Обещавам ти, че ще те направя щастлив.

— Ти си кичигаи — отвърна й сухо той.

— А ти си бака — каза тя и се усмихна.

— Това пък какво означава?

— Това е много обидна японска дума, която означава

„глупак“. — Тя се извърна към изгрева и започна да оправя косата си. Прекрасните й гърди се повдигнаха под нощницата й и той не откъсна поглед от тях. — Мисля, че би могъл да ме обикнеш.

— Време е да сложим край на мечтанията — отвърна той. — Ще отида да приготвя закуска.

Клайв и Франсин наблюдаваха силуета на Сакура.

— Какво ще се случи между двамата? — попита Клайв.

— Ще се наранят взаимно — отвърна Франсин.

— Той има по-твърд характер от моя. Още когато те срещнах за пръв път, Франсин, когато бе мило и наивно създание, дошло от село, ти си имаше стоманена сърцевина. Знаеше какво искаш и накъде си се запътила. Никога няма да забравя как ме напусна в Саравак с гордо вдигната глава.

— Съжалявам, ако съм ти причинила болка. Нямах такова намерение. Просто се опитвах да се защитя.

— Много неща си дадохме и много неща изгубихме. Помниш ли колко пъти бяхме на косъм от смъртта? Помниш ли „Рафълс“? Боже, само като си помисля колко безгрижно танцувахме, докато японците разрушаваха нашия свят с бомбите си! Нямахме си и представа какво предстои.

— Когато бяхме на улица „Попая“ вече имахме поточна представа.

— Така е — съгласи се Клайв. — Много по-точна. Франсин го погледна. Той очевидно си спомняше за първия път, когато се бяха любили върху тясното й легло. Или може би часовете, прекарани заедно на хладната тераса, когато слушаха музика. Спомените изпълниха и собствените й вени с топлота, която не бе изпитвала от години.

— Често пътувам до Сингапур — каза Клайв. — Ли Куан Ю 7 7 Първият министър-председател на независимата държава Сингапур. — Б. пр. разчисти града. Арабската улица, Улицата на смъртта, улица „Бъджис“ и бардаците ги няма. Оставил е само небостъргачи и паркове. Старият Сингапур ми харесваше повече.

Франсин се сети за Берта, лежаща мъртва на улицата до „Златния чехъл“ след бомбардировките. Не се бе замисляла и не бе говорила за тези неща от дълги години. При все това спомените й бяха така ярки, сякаш това се бе случило вчера. „Клайв е единственият човек в света, с когото мога да споделя тези неща“ — помисли си.

— Ще постъпиш ли с мен така, както постъпи през 1942 година? — попита Клайв.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти можеше да се погрижиш за себе си и за Рут при почти всякаква обстановка. Когато обаче японците бяха пред портите, ти потрябва закрилник. Потрябва ти мъж, който да осигури безопасността ти. Поради това ме изтърпя, докато стигнахме до Австралия. След това вече не ти трябвах повече.