Мариус Габриел - Седмата луна

— Ти нямаш доверие Джай Хан?

Просто мисля, че обстановката е несигурна.

— Лошо — изръмжа той. — Джай Хан вярва Сакура, Сакура го мами. Сега ти трябва вярваш Джай Хан.

— Генерале…

— Аssez! 6 6 Стига (фр.) — Б. пр. — внезапно изкрещя генералът. — Идваш Виентян пари в брой и Сакура! — Гласът му се бе превърнал в дивашки лай. — Колко време трябва пристигнеш във Виентян?

— Не знам. Ще ми трябва известно време, за да организирам…

— Аз зает човек, нухуан. Не обичам да чакам.

— Ще се постарая да побързам.

— Ти обаждаш ми се утре. Същи час. Казваш, че вече имаш пари. Казваш кога идваш във Виентян със Сакура. Разбра ли ме?

Франсин си пое дълбоко дъх.

— Да, разбрах ви. Ще ви позвъня утре по това време. Събеседникът й изръмжа нещо и затръшна слушалката.

Докато затваряше телефона, ръката й трепереше. Тя погледна Клайв и Мънро.

— Настоява да отида във Виентян с парите. И Сакура да бъде с мен.

— Защо?

— Иска да му се извини лично пред неговите хора.

— И след това ще й пръсне черепа — каза Мънро.

— Какво да правим?

— Нека замина сам за Лаос и му занеса парите — предложи Мънро.

— Той каза, че няма да пусне детето, ако не отиде и Сакура.

— Какво каза за детето?

— Каза, че за него се грижели жените му. Обаче ми се закани. Намекна, че може да го осакати или да нахрани с него кучетата.

— Ако реши, че го мамиш, ще започне да изпраща пръстите му един по един — каза Мънро.

— За Бога, Клей! Как да пренеса седемстотин хиляди долара в куфар?

— Може би Джай Хан вече има други намерения за парите — каза Мънро. — Възможно е да е решил да ги запази за себе си.

— Обстановката не се развива благоприятно за Джай Хан — чу се гласът на Сакура.

Всички се обърнаха. Тя бе застанала на вратата. Беше бледа и напрегната.

— В какъв смисъл? Губи битките ли? — попита Франсин.

— Не е само това. Виентян бе най-голямото тържище за злато в Югоизточна Азия. Сега обаче в планините, а и в съседен Виетнам, има твърде много комунисти. Офанзивата „Тет“ уплаши търговците. Сингапур учреди собствен пазар за злато. Сингапур е безопасно място. Виентян ще се срине и в него няма да остане нищо, за което да заслужават да се водят боеве. Дори и американците ще го напуснат.

— Казваш, че той ще изгуби всичко, така ли? — попита Франсин.

— Да.

— Тогава защо не поиска да му преведем парите в Швейцария или Андора?

— Джай Хан не знае нищо за Швейцария и Андора — отвърна Сакура. — Макар и генерал, той е в крайна сметка просто вожд на едно планинско племе. Трябва да замина за Виентян — продължи тя тихо. — Нанесох му обида пред неговите хора и заради това той държи да му се извиня.

— Ами ако поиска нещо повече? — попита Клайв

— Нека го получи — отвърна Сакура.

— Дори и живота ти?

— Ако не отида, той няма да освободи Луис. Не мога да искам милост от него. Трябва да се съглася на всичко, което поиска.

— А ако реши да те осакати? — попита Франсин. — Дори да те убие?

— Не знам.

— Какво прави с пленниците от Патет Лао? — попита Мънро.

Сакура се замисли.

— Понякога ги разстрелва. Понякога ги затваря във варели за бензин и ги заравя живи.

— Е, това ви дава представа що за човек е — каза Мънро.

— Не съм дошла дотук, за да те изгубя точно сега, Сакура — каза Франсин. — Ако е необходимо, ще дам на Джай Хан още пари.

Сакура поклати глава.

— Той няма да се съгласи, Франсин. Не разбираш неговата природа. Ако не отида, просто ще убие Луис.

— Ще трябва да заминем всички — каза Мънро. — Имаме проблем не само с Джай Хан, но и с Макфадън и неговите хора. Сакура знае твърде много. Ще им е по-трудно да я убият в присъствието на трима чуждестранни свидетели.

— Това, което знае Сакура, може да бъде и нейно оръжие — каза Клайв. — Може да напише показания, в които обяснява опиумната връзка между ЦРУ и Джай Хан, и да ги заверим при нотариус. Ще бъде инструктиран, ако тя или който и да е от нас не се завърне от Лаос, да публикува показанията заедно с новината за нашето изчезване. Всичко това трябва да бъде обяснено на Джай Хан предварително, за да има време да го обмисли преди нашето пристигане.

Настъпи мълчание. Франсин за миг затвори очи. Имаше чувството, че съдбата ги е оплела в мрежа, от която трудно ще се измъкнат. Стори й се, че през изминалите седмици е гледала филм за самата себе си. Филм, в който правеше и казваше неща, за които не бе подозирала, че са й по силите.

— Добре. Така да бъде — каза тя. — Ще заминем всичките.