Мариус Габриел - Седмата луна

— За мен е по-важно да разбера как може да се реши този въпрос — побърза да каже Франсин, за да даде друга насока на разговора.

— Ти готова платиш шестстотин и осемдесет хиляди долара за може би дете?

— Не разполагам с такива пари.

Чу как генералът отново отпива от чашата си.

— Ти много богата, госпожа Лорънс. Всички в Азия знаят твое име. Ти „нухуан“ — императрица. Ти много умна бизнесдама. Твърде умна, за да дадеш толкова много пари само за може би дете. Чуй ме, нухуан. Аз имам много може би деца. Ти имаш само едно. Само едно. За жена е различно.

Франсин замълча — не знаеше какво да отговори. Генералът каза нещо на лаоски на някого от компанията си и се разнесе силен смях. Предположи, че е заварила Джай Хан по време на разливане.

— Съобщенията за богатството ми са доста преувеличени, генерале.

— Тогава защо ми се обаждаш? Франсин възвърна самообладанието си.

— Обаждам ви се с молба да пуснете детето на Сакура.

— Дете на Сакура. Мое семейство грижи за него. Мои жени го гледат като лели.

— За него е най-добре да бъде при майка си, генерале.

— Ти мислиш, че Джай Хан дивак? — Дрезгавият глас изведнъж стана опасен. — Че направи лошо на малко момченце? Че ще го изгори? Че ще го даде на кучетата?

— Знам, че велик човек като Джай Хан не би направил зло на дете — отговори спокойно Франсин. — Ако освободите детето, готова съм да обсъдим въпроса за парите.

— Да обсъжда? — изръмжа Джай Хан.

— Генерал Джай Хан, аз съм делова жена. Не лъжа и не мамя. Но и не разговарям под натиск.

— Не обичаш натиск? Натиск още по-лош за малко дете, императрице.

— Детето не бива да пострада — отвърна остро Франсин. — Нито пък Сакура. Не трябва да бъде наказвана повече, генерале. Знам, че ви е ядосала, и тя много съжалява за това. Тя обаче вече доста пострада заради постъпката си. Предлагам ви разговор с разбирането, че тя след това ще бъде оставена да живее на спокойствие.

— Никакви разговори. Никакви преговори. — Гласът вече определено издаваше гняв. — Плащаш всичко или убивам и двамата. Разбираш ли?

— Генерале…

— Защо ми губиш времето? Мислиш, можеш пазариш с мен? Получиш намаление? Разсъждаваш като жена, нухуан! Време разсъждаваш като мъж. Плащаш или не плащаш?

В разговора се преплетоха гласове, говорещи на лаоски и тайландски. Азиатската нощ бе изпълнена с напрегнати електрически импулси.

— Ще платя — чу Франсин собствения си глас.

— Как ще платиш?

— Предлагам да изпратите в Тайланд ваши представители, заедно с детето. В Банкок има филиали на мои дружества. Доколкото знам, там имате и банка. След като видя детето, ще разреша да бъде направен банков превод за пълния размер на сумата. След като вашите банкери потвърдят получаването й, ще освободите детето.

— Почакай, нухуан.

От Слушалката се разнесе трясък. След това Франсин чу разгорещен разговор между няколко мъже.

Току-що бе казала на Джай Хан, че ще му плати шестстотин и осемдесет хиляди долара. Думи, казани по телефона. Знаеше обаче, че е направила необратима стъпка. Ако не изпълнеше обещаното, щеше да се пролее кръв. И тази кръв щеше да омърси нейните ръце.

Чу се кратък женски писък, след това вълна от музика, някаква врата се отвори и затвори. Франсин се опита да си представи обстановката. Очевидно това бе някакъв долнопробен хотел, пълен с войници и проститутки.

Най-сетне в слушалката пак се чу глас.

— Нухуан?

— Да?

— Банков превод не върши работа. Сакура откраднала пари в брой, ти плащаш пари в брой.

Сърцето й се сви.

— Това е много по-трудно. И много по-опасно.

Дрезгавият глас отново се изпълни със заплаха.

— Не е възможно ли?

— Възможно е. Обаче намирането и пренасянето на големи суми пари в брой не е нито лесно, нито безопасно. Знаете това.

Той не прие възражението й.

— Ти донасяш американски долари. Банкноти не по-малки от петдесет долара. Даваш пари, даваме дете.

— Къде?

— Тук, нухуан, във Виентян. В хотел „Виен Чан“.

— Искате да дойда във Виентян и да ви донеса парите в куфар, така ли?

— Ти идваш и Сакура също идва.

— И Сакура ли? Генерале, казах ви, че тя е много болна.

— Сакура трябва извини на мен — отсече той. — Сакура трябва погледне мен в очи и се извини. Трябва чуя нейни думи. И мой народ трябва чуе. Иначе няма види дете. И може би кучета го изядат. Франсин се опита да запази спокойствие. Всичко излизаше изпод контрол.

— При цялото ми уважение към вас, генерал Джай Хан, намирам предложението ви за неразумно. Идването ни във Виентян би било излишен риск…