Мариус Габриел - Седмата луна

— Просто не мога да повярвам — повтори Клайв. — Това е истинско чудо. Тя е точно като теб. Погледни тази снимка. Нарочно я донесох. Подаде й нещо и Франсин го взе. Бе стара черно-бяла фотография, на която се виждаха тя и Клайв, направена в хотел „Рафълс“. Тя си спомняше деня — 1941, навечерието на Новата година. Погледна снимката и се взря в собственото си младо лице. Внезапно видя в него устата и очите на Сакура. Гореща болка прониза сърцето й. Подаде снимката на Мънро, без да казва нищо. Мънро погледна снимката и очите му се разшириха.

— Боже мой!

— И ти си я пазил през всичките тези години? — обърна се Франсин към Клайв.

— И тази, и други. Точно така изглеждаше, когато те срещнах за пръв път. Точно така изглежда Сакура в момента. Франсин, когато тръгнах за Хонконг, бях скептично настроен. Сега обаче ми се случи това, което се случило на Свети Павел по пътя за Дамаск. Тя ми разказа съня си. Разказа ми за черепите. Каза, че именно главата на убития войник била причината, поради която японците се върнали и унищожили селото. Едно четиригодишно дете може да разбере това. Важното в случая е, че редуването на събитията отговаря напълно на това, което ни е известно. Първо, японците наказват селото, като заради някакво дребно провинение убиват няколко селяни. Второ, за отмъщение неколцина младежи отиват в японския лагер, убиват часовоя и отнасят главата му като трофей. Трето, японците започват да търсят главата, намират я и за наказание избиват цялото село, с изключение на малката Сакура. — Погледът на Клайв бе напрегнат. — Ние знаем, че това наистина се е случило, Франсин.

— Така е.

— Спомняш ли си как се оказахме в селото на Нендак, след като потъна „Лотосов цвят“? Спомняш ли си, че открихме четири или пет тела на убити хора? Обесени или намушкани с щикове.

— Спомням си.

— После, когато се върнахме в селото на Нендак след войната, научихме, че японците избили селяните до крак, защото те били убили японски часовой. Това отговаря напълно на казаното от Сакура. Младите бойци обезглавили един часовой, за да отмъстят за смъртта на близките си, а после в селото им дошъл японски взвод. Франсин, това вероятно се е случило седмици, а може би и само дни след като я оставихме там.

Гласът на Франсин бе напрегнат.

— Възможно е тя да е прочела някъде това. И после да си е въобразила или измислила съня, за да съответствува на фактите.

— Само че фактите не са й известни — каза Клайв. — Вярно е, че се появиха статии за теб и за случилото се в Саравак. В нито една от тях обаче нещата не бяха разказани подробно. Нито един журналист не писа за убития часовой, за причините, поради които японците са унищожили селото на Нендак, нито за нищо, свързано с това. Писаха само, че си оставила Рут при племето ибо и че тя после изчезнала.

— Откъде знаеш това? — попита Франсин.

— Знам го, защото още от 1954 година започнах да събирам всичко, публикувано в печата за теб. — Гласът му леко се разнежи. — Знам го, защото платих на специализирани агенции да ми изпращат изрезки от дванадесет страни.

— Защо?

— Защото ти не искаше нито да ми се обаждаш, нито да ми пишеш. И след като нямах никакви връзки с теб, бях принуден да проследя живота ти с помощта на изрезки от вестници.

— Боже мой!

— Не вярвам, че Сакура си е измислила всичко това. Мисля, че става дума за истински спомени. Франсин, ти наистина ли имаш някакви съмнения, че това не е Рут?

— Никога няма да се освободя напълно от съмненията си — тихо отвърна Франсин.

— Обаче си способна да приемеш това като голяма вероятност, нали? Франсин, никога няма да дойде ангел от небесата, за да ти каже, че тя наистина е твоя дъщеря. Възрастта и кръвната група обаче съответствуват. Била е там, където сме предполагали, че трябва да бъде, в съответното време. Тя има твоя глас и твоето лице. Има дори и твоя инат — нека Бог я пази.

Франсин се усмихна лукаво.

— Ти дойде тук с намерението да ми отвориш очите, Клайв. Изглежда, междувременно успя да отвориш и своите.

— За Бога, да. Не притежавам твоето богатство, но ако имаш затруднения в събирането на капитала, аз съм насреща.

— Какъв капитал? — попита Франсин.

— Нали трябва да съберем шестстотин и осемдесет хиляди долара.

— Въпросът с парите въобще не те засяга — отвърна решително Франсин.

— Рут ме засяга. Мога да намеря четиристотин хиляди долара в брой.

— Пенсионното ти осигуряване, нали? — предположи Франсин.

— Е, ще поработя още някоя и друга година.