Мариус Габриел - Седмата луна

— Това не ми се струва убедително — каза Клайв и се намръщи. — Франсин, това ми прилича на лош телевизионен сериал.

— Когато го разказва тя, звучи като самата истина.

— По нейните думи, какво е правила след смъртта на Уеда?

— Работела е като чистачка и готвачка и пътьом донякъде се е образовала. След време или роднините на Уеда са прекъснали връзките си с нея, или тя ги е изоставила, защото е напуснала Япония преди да навърши двадесет години, и след това повече не се е връщала там. Ще ни отнеме цели месеци да научим какво е правела, Клайв. Работила е в Сингапур, Макао, Банкок, Виентян и Бог знае още къде. Струва ми се, че все още не може да си спомни всичко, с което се е занимавала, и всички места, където е живяла.

— Как установи контакт с теб?

— Каза, че преди пет години прочела статия за мен и тогава направила връзката.

— Обаче ти се обади едва сега?

— Да.

— И твърди, че е Рут?

— Не го заявява открито.

— Значи оставя на теб да попълниш празните места.

Нищо ли не си спомня за времето преди японците да унищожат селото?

— Това, изглежда, е било такова ужасно преживяване, че е заличило по-раншните й спомени. Клайв поклати глава.

— Много е удобно. Така е лесно да съчиниш история, която да нагодиш към фактите.

— Знам.

— Франсин — започна Клайв внимателно. — Според теб не е ли важно това, че не си я разпознала инстинктивно още при първата ви среща? Това ме кара да мисля, че тя не е Рут.

Франсин не му отговори веднага. После въздъхна и каза:

— Не възникна никаква мистична връзка между майка и дъщеря, която да ме накара да повярвам, че това е Рут. Ако се бях поддала на такива фантазии, досега да съм обезумяла. Когато обаче я видях за пръв път, нещо се появи… Нещо, което продължава да расте и с всеки ден става по-силно.

— Боже мой! — възкликна Клайв.

— Давам си сметка, че всичко изглежда двусмислено. Че всичко е изпълнено с парадокси и съвпадения. Ами ако обаче се окаже, че наистина е Рут? Мога ли да си позволя да пренебрегна тази възможност?

— Не можеш. Обаче си длъжна да стигнеш до дъното на тази история преди да вземеш каквито и да било решения. Особено когато става дума за плащането на стотици хиляди долари.

— Нямам време, Клайв. Ще убият детето й. Детенце, което може да ми е внуче, Клайв.

— То вероятно дори не съществува.

— Ами ако съществува? — Досега се бе опитвала да владее гласа си, за да изглежда спокойна. Сега обаче вълненията й прозираха във всяка нейна дума. — Мога ли да си позволя да рискувам?

— Франсин, та за това момиче най-лесното нещо е да вземе отнякъде някое хлапе и да ти каже, че ти е внуче.

— Давам си сметка за това, Клайв. Обаче тази мисъл не ме успокоява.

Клайв отново въздъхна и се загледа в осветените от слънцето небостъргачи.

— Разбирам те. Я по-добре започни да ми разказваш подробностите.

Франсин почука на вратата и Мънро отвори.

Това е Клей Мънро, мой консултант по въпросите на сигурността — представи го Франсин. — Клей, запознай се с Клайв Нейпиър.

Двамата мъже се ръкуваха.

— Къде е Сакура?

— На терасата — отвърна Клей. — Мисля, че спи.

Излязоха на терасата. Сакура бе легнала в един шезлонг. Очите й бяха закрити от слънчеви очила. При появяването им тя бавно извърна глава и се изправи.

— Клайв, това е Сакура Уеда — каза Франсин. — Сакура, запознай се с Клайв Нейпиър.

Настъпи кратко мълчание. Над летището Кай Так се издигна реактивен самолет. Сакура свали тъмните си очила и погледна Клайв в очите. Франсин забеляза как тя внезапно пребледня. Клайв също пребледня.

— Здравей, пиленце-шиленце — каза й тихо и вдигна ръце към нея. Сакура за миг застина, после изхълца, хвърли се в прегръдките му и притисна лице към рамото му. Франсин не можеше да види лицето на Клайв, обаче ръката, която погали тъмната коса на Сакура, трепереше.

След като Клайв отпусна Сакура и понечи да й каже нещо, тя се олюля и насмалко не падна. Мънро я придържа. Главата й се отпусна върху рамото й, подобно на прекършено цвете.

— Тази сутрин не се чувствуваше добре — предупреди Мънро.

— Малко съм отпаднала — промърмори Сакура. Между потрепващите й клепачи се видя бялото на очите й.

— Нека си полегне — каза Франсин. — Може би трябва да извикам лекар.

Заедно с Клайв отведоха Сакура в стаята й. Клайв седна до нея и отмести косата от лицето й.

— За Бога — промълви тихо, докато изучаваше лицето на Сакура.

Сакура се отпусна в леглото. Отвори очи, погледна Клайв и прошепна: