Мариус Габриел - Седмата луна

— Кой? — попита уморено Мънро.

— Съпругът ми почина през войната. Бил е пленен и загинал в лагер за военнопленници. Тогава обаче са запознах с друг мъж. Клайв Нейпиър, британски офицер. Заедно се измъкнахме от Сингапур. Той е мой стар приятел. Ще пристигне от Австралия.

— Ще дойде, за да ме огледа ли? — попита Сакура от своето тъмно ъгълче на терасата.

Франсин се обърна към силуета й и каза:

— Ценя неговото мнение. Може би ще ни помогне.

— Кога ще пристигне? — попита Мънро.

— Утре — отвърна Франсин.

— Още едно изпитание за мен — сухо каза Сакура.

— Ако наистина си моя дъщеря, Клайв Нейпиър е човекът, когото с най-голямо основание би могла да възприемеш като баща — каза Франсин.

— Човекът, когото с най-голямо основание можех да възприема като баща, бе Томоюки Уеда — отвърна сопнато Сакура.

— Да де, ама са го обесили — вметна грубо Мънро.

— Не го обесиха.

Сакура произнесе последните думи съвсем тихо и Франсин едва успя да ги чуе.

— Бях останала с впечатлението, че са го екзекутирали — каза тя.

— Не го екзекутираха.

— Да не би да искаш да кажеш, че е още жив? — попита удивено Франсин.

— Не, разбира се.

— Каква все пак бе съдбата му? — попита Мънро. Сакура не отговори веднага. После каза с въздишка:

— Присъдата му бе произнесена в един късен следобед. Трябваше да го екзекутират на следващата сутрин. Чрез обесване. Той възприе това като страшно унижение. Бе самурай, нали разбирате какво значи това?

— Да, разбирам — отвърна Франсин.

— Поиска да ме види, така че ме отведоха в затвора, където бе задържан. Отведоха ме роднините му и няколко негови колеги, бивши офицери. Един по един бяхме допуснати до килията му, за да си вземем сбогом с него. Непосредствено преди да вляза аз, поставиха нещо в ризата ми.

— Какво бе то? — попита Франсин.

— Нож. Малък нож с бамбукова дръжка. Но много остър.

Франсин и Мънро се спогледаха.

— Когато един самурай извършва сепуку, използува две остриета — малка кама и голям меч. Нямаше как да му предадат меч, така че му се наложи да се задоволи с камата. Не ме претърсиха както трябва, само надникнаха в джобовете ми. Нали бях малко момиче. Ножът бе притиснат към корема ми. Не го откриха.

— Сакура, Сакура! — въздъхна Франсин.

— Когато влязох при Томоюки, той ме прегърна, бръкна под ризата ми и взе ножа. Благодари ми. Накара ме да приседна до него, за да си поговорим за последен път. — Сакура се усмихна на Франсин, но усмивката й бе крива. — Бе много особен човек. От него научих някои от най-важните неща в живота си. Тогава бях на девет или десет години. Обясни ми, че не може да приеме това, което са замислили за него екзекуторите. Каза ми, че човек винаги остава с възможност за друг избор. Имаше предвид саморазрушението. Разбрах какво се гласи да направи с ножа и се разплаках. Той ми каза да не плача. Обясни ми, че когато страданията и болката са непоносими, винаги мога да прибегна до такъв избор. Каза ми да се уча и да бъда добро момиче. След това се сбогува с мен. Изведоха ме. През нощта си разпрал корема. Не издал никакъв звук. Когато призори влезли, вече бил изстинал. Умрял от загуба на кръв. Така свърши Томоюки.

— Клетата Сакура — прошепна Франсин. — Клетото малко момиче.

Вгледа се в зелените и червени светлини, отразяващи се в гъстите вълни на косата на Сакура. Замисли се за многото трагични събития, изпълнили главата й. Въпреки преживените ужаси тя бе запазила гордостта си. Бе съумяла да се отнася предизвикателно към несправедливостта на живота. Тя вече бе опознала умението й да се брани. Досега бе научила твърде малко неща за нея и заради това не бе проявила особена снизходителност.

— Време е за инжекция, а след това трябва да поспиш. Хайде, Сакура.

Отидоха в стаята на Сакура. Мънро остана насаме с размишленията си.

— Май не се оказах такава, каквато очакваше, нали? — попита Франсин, докато пълнеше спринцовката.

— Ти ме гледаш с презрение и погледът ти е хладен — отвърна Сакура.

— Сакура, същия хлад излъчват и твоите очи.

— Много ми се искаше да откриеш някакви доказателства, Франсин — отчаяно каза Сакура. — Дълго си въобразявах, че върху тялото ми има някакъв специален белег. Че върху мен има таен знак, който веднага ще разпознаеш.

— Това става само в приказките, Сакура.

— Не трябваше да ти наговоря всички онези неща в Ню Йорк — каза Сакура и докосна ръката на Франсин. Днес много се различаваше от „лошата жена, извършила лоши неща“, която така бе шокирала Франсин. — Първо реших, че именно ти си ме обадила на ЦРУ и че те се опитват да ме убият. Не бях с всичкия си. Тогава имах треска и халюцинирах.