Мариус Габриел - Седмата луна

— Драги Клайв, ще изчакам да ти премине въодушевлението — сухо каза Франсин.

— Не става дума за въодушевление. Ти си решила да плащаш, аз реших да помогна.

— С твоята пенсия ли?

— Виж какво, вече съм над петдесетте. Обичал съм само една жена в живота си и тя ме изостави. Обичах само едно дете и го изгубих. Нямам какво друго да очаквам. Очаква ме пенсия, а след това още двадесет или тридесет години ще гледам как залязва слънцето. Не бих казал, че това ме въодушевява. И изведнъж, подобно на комета след залез, се случва това. Изведнъж се оказва, че не съм си пропилял живота. Случва се чудо, което не искам да поставям под въпрос и което ми дава възможност да поправя грешките си. Да си върна нещо, което съм изгубил. Имат ли тук значение парите?

Франсин наля още три уискита. Известно време помълчаха, чуваше се само движението на автомобилите.

— Не ми трябват парите ти, Клайв — каза най-после Франсин. — Благодаря ти обаче за предложението. После погледна Клей, който си мълчеше.

— Клей, според теб бих ли могла да се свържа направо с генерал Джай Хан?

Той се размърда в стола си.

— С Джай Хан? Джай Хан може би е много труден за откриване.

— Да де, но така няма ли да си спестим много разправии?

— Да, определено ще си ги спестим.

— Това е по моята част — каза Франсин. — Когато Сакура се събуди, ще я попитам как да установя контакт с него.

Франсин седна на леглото на Сакура и приготви спринцовката. Заби я в бедрото й и прибави още едно черно цвете към колекцията. След това изтегли иглата.

— Сакура, искам да се свържа с Джай Хан.

— Защо?

— Искам да говоря лично с него. Искам да разбера какво може да се направи. Гласът на Сакура се изпълни с възбуда и напрежение, досущ като гласа на момиче.

— Да не би да си решила да платиш парите?

— Не съм казала такова нещо — отвърна Франсин. — Просто искам да поговоря с него.

— Да си имаш работа с него не е лесно.

— В цялата тази история няма нищо лесно — съгласи се Франсин. — Как мога да се свържа с него?

— Когато е във Виентян, отсяда в хотела „Виен Чан“. Той е негов собственик или съсобственик. Търсят го там.

— Добре, и аз ще го потърся там.

Франсин понечи да стане, но Сакура стисна ръката й и прошепна:

— Благодаря ти, Франсин.

— Още нищо не съм направила.

— Искам само Луис да се върне! Не искам да умре!

— Няма да умре — каза Франсин. Поколеба се за миг и докосна косите на Сакура. В отговор тя се притисна към нея. Това бе първият им физически допир. Тялото на Сакура бе стройно и стегнато. Цялата трепереше от вълнение. — Дръж се — каза Франсин.

Сакура заговори тихо и бързо:

Трябваше да доведа Луис при тебе още когато се роди. Никога не съм те лъгала и това е самата истина. Тогава почувствувах, че най-сетне мога да се явя пред теб. Че най-сетне съм направила нещо хубаво, нещо прекрасно. Разбираш ли ме?

Франсин кимна.

— Обаче те не ми го дадоха. Роже го взе, за да изпълнявам всичко, което ми нареди. Знам, че бях глупачка. Луис обаче е невинен. Ако спасиш детето ми, ще направя всичко, което поискаш от мен. Ще бъда това, което си искала да бъда.

— Ох, Сакура! — каза нежно Франсин и я целуна по бузата. После отиде при телефона.

Връзката с Виентян се осъществяваше чрез пощенската централа и заради това отне доста време. Минаха почти пет минути преди телефонът в другия край на линията да започне да звъни. Отговори ленив женски глас. Франсин каза името си и помоли да я свържат с генерал Джай Хан. Слушалката издрънча, чу се дрезгава музика и мъжки смях.

Накрая се чу плътен мъжки глас.

— Да?

— Генерал Джай Хан?

— Да.

— Обажда се Франсин Лорънс.

— Франсин Лорънс? Ти защо напускаш Ню Йорк като призрак, Франсин Лорънс? Не се обаждаш на приятелите ми. Правиш ги на глупаци. Сега те много сърдити. — Генералът не беше съвсем наясно с английския, но продължи като картечница: — Ти сега в Хонконг?

Нямаше смисъл да отрича.

— Да, в Хонконг съм.

— Сакура с теб?

— Да, при мен е.

— Говоря с нея.

— Съжалявам, но тя е много болна. Не може да разговаря с никого.

— Толкова зле, че не може да говори с генерал Джай Хан?

— Да. Много съжалявам.

— Може би твърде засрамена? — Франсин чу как генералът отпи нещо. — Сакура е лошо момиче. Твоя дъщеря?

Франсин се поколеба, после каза:

— Може би.

— Може би, ха? И аз имам може би деца. Може би много. Знаеш какво направи на мен? Открадна от мен. Шестстотин и осемдесет хиляди долара! — Гласът му загрубя. — Аз вярвам това момиче, а то предава мен. Как да го накажа? А?