Григор Гачев - Ортодокс

Историята на създаването на апаратурата за лечение на рак и инфекциозни болести е интересна. По принцип трансмитерът на Академия, който трябва да може да поддържа връзка със средновековен свят като Ортодокс, позволява прехвърляне на човек между двата свята, но така, че въшки, бълхи и опасни бактерии да не бъдат прехвърлени. На тази база около 720 г. ОР екип се заел да създаде апаратура за лечение на всякакви инфекциозни болести. Проблемът се оказал много по-костелив, отколкото очаквали — някои инфекциозни болести се причиняват от вируси, които са на практика неразличими от стандартни части на човешкия геном. Помощта дошла откъдето не я очаквали — група математици разработвала по същото време нови методи за диференциране на комплексни числа, и хора от двете групи били добри познати. Математиците успели да създадат модел, който да отличава всяко чуждо за организма тяло, независимо колко близко му е — въпрос на определяне единствено на границата на близост. Модификация на този модел се оказала успешна в над 99,999% дори срещу рак. Теоретичният модел бил изпробван тайно на трансмитера на Академия, след което от Свръзката бил поискан трансмитер за прилагане като болнична апаратура. От Свръзката се съгласили, срещу символично заплащане.

Пословичен в целия Възел е затворът на Академия. Въпреки че при подбирането на заселниците за Академия е имало условия да няма хора с престъпни наклонности, в първите години след основаването е имало няколко тежки престъпления. Наплашените жители поръчали по този повод изграждането на затвор на специалисти от Стражевите светове, и поискали от тях „най-сигурният възможен въобще затвор“. От Стражевите светове се съгласили дори да финансират (с помощта на Свръзката) построяването, като полеви експеримент за усъвършенстване. Резултатът бил наистина впечатляващ — затвор, способен като на шега да удържи атака на армия отвън или тежко въоръжен и отлично организиран бунт отвътре, или дори двете едновременно. Немалко затвори на Стражеви светове са строени по негов образец; във Възела вероятно няма друг, който дори да се доближава до него, извън Стражевите светове; архитектите на затвори са единодушни, че е предизвикателство да се създаде по-сигурен. През последвалите години обаче проблемът с престъпленията бил като цяло решен (с намесата на немалко генетика и психология), и към 969 г. в затвора попадат символично количество дребни нарушители за по някой месец. От дванадесетте му крила работи само това за най-лек режим, и то стои почти празно, и е доста преоборудвано (предимно от затворниците), така че е напълно поносимо за живеене. (Двете крила с най-тежък режим — това за Аугментирани и това за особено опасни Стандартни — никога не са били използвани.)

Персоналът на затвора се състои от един-единствен човек — директора му; вече почти трийсет години затворът не може да намери кандидати за надзиратели. В продължение на десет години затворниците са били охранявани единствено от автоматика, а когато тя с времето се повредила и престанала да работи (нямало дори кой да я ремонтира), са стоели вътре неохранявани — на добра воля. След ужасен скандал от страна на директора на затвора Научният съвет взел решение, което било обявено за „виц на столетието“ в целия Възел — на длъжността надзирател да се редуват срещу заплащане затворниците. Колкото и да е смайващо, оказало се, че решението върши работа — почти не е известен случай някой от „надзирателите“ да е злоупотребил с длъжността си. Когато по принцип не си криминален тип, вътре си за един месец заради някаква дреболия, условията на живот са напълно поносими, и след като излезеш си на практика чист, реално няма от какво да бягаш. (А когато не работиш тази работа с години наред, не развиваш и надзирателско-рушветчийски манталитет.) През 971 ОР един от осъдените нарушители помолил директора на затвора да му отложи с два месеца излежаването на присъдата, понеже имал да си дострои вилата. Станалият вече за посмешище в собствените си очи директор му разрешил; след два месеца човекът най-добросъвестно се явил, и по своя инициатива лежал пет дни повече за компенсация. (И за да пляска карти по цял ден далече от жена си.) Специалисти от Стражевите светове обаче твърдят, че при нужда само за седмица-две затворът може да бъде възстановен до първоначалната си страховитост.

© 2006 Григор Гачев