Григор Гачев: Ортодокс

Сърцевината на управлението на Академия е ефективната бюрокрация. Идеята идва от моделите за работа на западноевропейски, предимно немски и швейцарски, научни фондации и центрове. Усъвършенствана е допълнително с помощта на Свръзката.

На тогавашните „големи клечки“ е било простичко обяснено от един Безтелесен от Свръзката, че където има прекалено големи изгоди, сред изгодоимащите почват отстрелвания или други елиминирания, колкото и да са учени хора. И че е далеч по-добре да имаш по мъничко, но завинаги, отколкото днес много, но утре — ковчег. Че където столът има твърде малко крака, е трудно да се задържиш на него. Че начинът нещата да са ти осигурени е да се установи паритет между достатъчно голям брой играчи, и да се създаде организация, която да се грижи правилата да се спазват (без самата тя да има достъп до меда по никакъв начин, за да не е подкупваема). И че всеки трябва да следи дали други не получават в тази организация някаква власт, която да могат да използват за завладяване на части от нея… На въпроса не иска ли това твърде много време и усилия за следене, Безтелесният отговорил, че от тях си зависи каква точно организация ще създадат: колкото е принципно по-неподатлива на опити за овладяване, толкова по-малко ще са усилията им за следене.

След още разпитване Безтелесният с неохота (дали не изкуствена?) препоръчал ефективната бюрокрация, прозрачна и контролирана от цялото население, като теоретично най-добрият възможен начин за наличните условия, и дал някои идеи как тя да бъде организирана. Големите играчи решили да опитат — отначало с доста опасения. Създадената бюрокрация отначало не е имала голяма тежест в обществото, и работещите в нея са били отстранявани при най-малкия признак за неспазване на правилата. Това, а и налаганите принципи, създало в нея нетърпимост към корупцията. Имало е десетки опити тя да бъде овладявана, но бдителните „кръстници“ успешно са ги проваляли (нерядко с помощта на Свръзката), и са усъвършенствали системата срещу подобен вид „атаки“, докато не я направили неовладяема от отделен човек или група, а елитът — на практика недостъпен за нови членове. Когато доказала работоспособността си (в смисъл да осигурява на всеки от важните неговия дял от меда, и да не допуска създаване на нови), започнало разширяването на бюрокрацията, докато не е обхванала цялото управление на обществото, и е била все по-усъвършенствана. С времето „кръстниците“ обаче остарявали и умирали, или излизали от играта, или бавно загубвали тежестта на позициите си, а нови не идвали. В крайна сметка за по-малко от двеста години бюрокрацията се освободила на практика напълно от влиянието им, и се превърнала в истинският обществен механизъм на Академия.

Градовете на Академия са кръстени без особена изобретателност на големите български градове отпреди Разделението. Официално причината е „спазване на традицията“, реално всеки път, когато някой е предлагал нещо свежо, всички останали го обругавали, да не би да блесне на техен фон. (Още оттогава доводи като „това противоречи на традицията“ или „това противоречи на научния подход“ се разбират като „шефът е уплашен за поста си“ — нарочване на някого за прекалено акълен и опасен за статуквото — и са по същество ултиматум, след който следва открита война.) Над една трета от населението живее в столицата, София. Някои по-малки градове и села, както и повечето улици, географски форми и природни забележителности, са кръстени на местни или световни учени от най-различни времена; между различните научни дисциплини често избухват кавги на чий човек да бъде кръстено това или онова.

Първоначалната върхушка на Академия е разбирала много добре, че при нормални икономически условия бързо ще се появят влиятелни богаташи, които ще им отнемат властта. В същото време, частната инициатива е била единственият начин да се изхрани огладнелият свят. Затова е бил избран и утвърден сложен икономически модел, който поощрява дребната частна инициатива, но обезкуражава едрата.

Сърцевината на модела е система от данъци, която прогресивно товари икономическите единици с нарастването на размера им. Вземат се предвид брутният оборот, брутната и нетна печалба на икономическата единица, броят заети хора, минималната, средна и максимална заплата, браншът и минималният оптимален брой хора за този тип дейност, и още над сто фактора. На практика единствено в тежката промишленост могат да се намерят фирми от по над стотина човека, и дори там те са изцедени икономически жестоко, и често са под държавен контрол. (Това е една от причините Академия почти да няма тежка промишленост, докато в браншовете, където предимството на размера не е много силно, има напълно прилично развитие.) Данъчното облагане на отделните лица е по същата система — качи ли се нечий доход 5 пъти над средния, горницата вече отива почти изцяло за данъци. (Учените са били наясно, че конкурентът може да е свръхбогат и прекалено влиятелен като от една голяма фирма, така и от много дребни. А тях лично властта и влиянието чрез титли и постове обикновено ги вълнуват повече от излишните пари…)