Григор Гачев - Ортодокс

Георги погледна омърлушено Христина.

— Сега разбираш ли защо искам да го разкарам от Ортодокс?

— И да ни го тропосаш на Академия, нали? Така ти се пада! — Христина погледна трансмитера в ръката си, след това изчопли комуникатора от ухото си, подаде ми и двете и силно ми стисна ръката.

— За в случай, че ти потрябват. Аз ще се оправя и през централния трансмитер. — Тя изгледа зловещо Георги. — И се обаждай по-често!

— И ти! До скоро, и…

Преди да успея да довърша, Христина внезапно изчезна. Обърнах се към Георги — той пак се усмихваше, този път добродушно.

— Не вярвате, че ще успеем да се свържем ли? — попитах аз.

Той само продължи да се усмихва.

Представляват извадки от описанието на Резервата, раздел [[2416|„Световете“]]. Повече информация за различни светове може да се намери пак там. Подробно описание на Разделението, Безтелесните, Аугментираните и други понятия може да се намери в раздела [[2415|„Едно възможно бъдеще“]].

Основан е от разнородна група от фанатични източноправославни и кариеристи в църковната област, обединена около Йосиф Водителя (истинското му, „нецърковно“ име е на практика неизвестно там).

По времето на появата на първите Безтелесни Йосиф създава в България секта, обявила себе си за „истинските православни“, и поставила ударение върху строго спазване на старовремските православни догми и канони (и на още други, измислени за допълване на картината, а понякога и заради нечий интерес), и отричане на всякакъв научно-технически напредък. Те обявяват официално Аугментираните и Безтелесните за зло и демони, и се борят за власт на църквата — фундаменталистка православна държава. Всъщност Йосиф е хитър кариерист с лидерски качества, който вътре в себе си не е вярващ, но добре оценява ситуацията и се мъчи да се докопа до политическа власт. Идеята да създаде такава структура се корени в успеха на секти като тази на Муун и в доказаната исторически вътрешна стабилност на конфесионалните държави — ислямски и комунистически.

Йосиф основава сектата и се обявява за неин първосвещеник и духовен пастир. Популярността й е висока сред тези, които не изпитват симпатии към Аугментираните, и за десетина години тя набира значителен брой хора. Донякъде за това спомагат и първите Аугментирани, които произхождат от финансовия каймак (и често от моралната и интелектуална утайка) на обществото, и често демонстрират, че смятат обикновените хора за по-низши. С времето обаче аугментациите стават все по-достъпни, и основата на сектата се измества към по-бедните слоеве от обществото. Влиянието й сред върхушката отслабва, сектата започва да линее, и желаната от Йосиф цел — да постигне политическа власт — пропада. Той не се предава; след двадесетина години борба дочаква Разделянето на световете, и успява да издейства собствен свят за своята секта. Разбира се, това става с тайни пазарлъци с Безтелесните и много отстъпки пред исканията им.

Проектът на Йосиф отначало е бил за напълно изолиран свят. Безтелесните обаче предлагат реализиране на програма за чудеса — изцелявания от светини, прояви на духовна мощ от висши духовници, и пр. — срещу това отговорникът на света да бъде Безтелесен, и светът да е отворен за изучаване от ограничен брой други светове. Йосиф Водителя приема предложението, с условието на Ортодокс да не постъпва отникъде външна информация — нещо, което Безтелесните приемат на думи, но реално не смятат да спазват безусловно.

Като историческа база на новия свят Йосиф и хората му адаптират и частично пренаписват историята и религиозните писания (не без помощта на Безтелесните). За довършване на картината ги допълват с нови — напр. Летописа на Смутното време, Указанията на Йосиф за благочестив живот, и т.н. Много от възприетите правила са създадени или изчистени вече след Преселението на сектата на Ортодокс. Почти всички по-важни правила са създадени още от Йосиф Водителя; откакто той е починал, правила се създават, променят или доуточняват рядко.

Представлява планета с размерите на Земята, и с подобна на земната луна. Сушата е 42% от повърхността, и почти цялата е един огромен, силно разклонен континент с дълбоко врязани в него морета, прострял се предимно в северното полукълбо. Ландшафтът е регулиран — няма пустини, твърде високите планини са рядкост, и пр. Пейзажът почти навсякъде е леко хълмист, гори и поля, годни за обработване. Климатът също е регулиран — с лято като типичното за Югоизточна Европа и доста по-топла зима, без големи температурни разлики, с редовни валежи и др. Няма заразни болести и опасни животни, с изключение на вълците (поискани лично от Йосиф Водителя), и мечките (рядко срещани, и още по-рядко ставащи стръвници). Животинският и растителен набор са подбрани от типичното за Югоизточна и донякъде Средна Европа през Средновековието.