Григор Гачев - Ортодокс

Очите на караконджола бяха блеснали. Опита се обаче да се прави на разсеян:

— Ех, добре, така да е. И ти благодаря за предложението. Друг път ако мина, непременно ще остана да вечеряме. И за чудесното вино благодаря.

— Винаги си добре дошъл! Петърчо, ще донесеш ли чашите и дамаджаната? В ъгъла са, под сламата… Много ми се иска да те запозная с жената, Минчо. Да види, че си свестен божи човек.

— Защо? Де да знам де, може да не ми се зарадва…

— Не вярвам! Срам ме е да ти кажа, ама много пиех преди. И ми се случи, за наказание Божие, роднините си като караконджоли да видя, и лошо да им сторя. Оттогава имам мярка. Затова и искам да видят всички в къщи, че повече никого няма да видя като караконджол, че се събирам със свестни божи хора.

— Сигурен съм, че ще повярват. Ама нека да е другия път, че сега трябва да тичам вече.

Луната още не беше огряла пода на сайванта, и беше такава тъмница, че едвам виждах къде да сипвам с дамаджаната.

— Екстра винце — ухили се Минчо, докато още пълнех чашата на тате. — Ще го помня, дорде съм жив! — Той гаврътна своята наведнъж.

Трудно е да опиша каквото последва. Караконджолът внезапно смени всички цветове на дъгата — от черното през червено, през жълто, зелено, синьо, та до виолетово. След това отвори уста и нададе рев, от който ми се смръзнаха костите. Метна се навън, завъртя се един-два пъти, и хукна към вратника като бесен, като продължаваше да реве като десет бивола накуп. Стори ми се, че сред рева чух кратко изпискване, миг по-късно последва трясък на строшено дърво. Минаха доста удари на сърцето, преди ревът му да заглъхне по уличката.

Тате ме гледаше смаяно, аз него — също.

— Странен човек — сви рамене тате и надигна чашата. Преди обаче още да я доближи до устата си, я остави бързо обратно и избърса с ръкав очите си:

— Какво е това?!

В тъмното не се различаваше нищо. Наведох се, помирисах чашата, и все едно кон ме ритна в носа. От очите ми бликнаха сълзи, и усетих как стената на сайванта ме блъсна отзад. Нямаше как да сбъркам какво е.

— Христининия боб, тате. Не знам как виното е станало на него.

— Аз май се сещам. Хайде с мен!

Тате пъхна чашата под сламата, и излязохме от сайванта. Външната порта беше разбита и изкъртена. На земята пред къщи седеше мама, и очите й се бяха оцъклили. Като ни видя, се отърси и се опита да стане, но краката не я държаха.

— Какво става бе, жена? Гледаш, все едно си видяла караконджол — попита загрижено тате и й помогна да се закрепи права.

Мама хлъцна и го изгледа с ужас. След това се поотърси, и изведнъж очите й блеснаха:

— Нали беше до кръчмата? Що идете откъм сайванта?

— А, върнах се още отдавна. Срещнахме се тук с Минчо, оня познат на Петърчо, с който си говорихме преди две вечери. И го поканих да седнем под сайванта на по чашка.

— Пиене от кръчмата ли си довлякъл?

— Не. Имах си две чашки скрити в една дамаджана — призна си тате.

Мама го изгледа хитро.

— И не се ли беше вкиснало по тази жега?

— А, екстра си беше. Само жалко, че стигна за по чашка на човек. И повече щеше добре да ми дойде — заяви гордо тате.

— Ти… ти наистина ли го изпи? — Очите на майка ми отново се оцъклиха.

— Само на Минчо, не знам защо, нещо не му понесе — продължи тате дяволито. — Не знам дали си го видяла как тичаше към изхода.

— Видях, ама… Абе, Лазаре, този твой Минчо да не би случайно все пак да е караконджол?

— Глупости! — отрече тате стреснато. — Какво искаш да кажеш — че ще седна да си пия пиенето с караконджол ли? Да не би ти нещо някакъв грях да имаш, та Минчо да ти се е видял на караконджол? — Тате я изгледа.

Мама помълча малко, след това прегърна тате и се разплака. И той я прегърна, след това я вдигна на ръце и я внесе в къщи. Влязох след тях, и дръпнах Христина навън, пред къщи.

— Парна сирена ли имате тук? — започна тя, преди да съм си отворил устата. — Или да ви е нападал мамут?

Набързо й разказах случката.

— Значи и мама, и тате са видели Минчо?

— И още как.

— А мислиш ли, че го е видял и някой друг?

— Сигурно. Чу го как ревеше, а избяга по улицата през цялото село. Надали има някой да не го е чул. А щом са го чули, сигурно ще са го и видели. След историята с напиването на тате сигурно всеки ще изскача при първия звук, да помага, ако трябва.

— С други думи, сгазихме пак Конвенцията и другите наредби? Като се опитвах вчера да поразбъзикам трансмитера, комуникаторът се държеше странно. А преди малко не можех да се включа към него…