Григор Гачев: Ортодокс

— Права си, няма какво да прави денем. А баща ти също ли е астроном? Или обикновен караконджол?

Самодивата извъртя очи към тавана.

— Ох… Кажи ми как да ти обясня?

— Направо. Няма да се уплаша… Или не знаеш какъв е? Той ако го крие, не си ли чувала околните да му казват така?

— Само мама му вика караконджол. Като види сутрин, че още не си е легнал. Ама той не се обижда…

— Ето, виждаш ли?

— Ооооо, писна ми! Добре, караконджол е. Доволен ли си?

— Мен е трудно да ме излъжат. А той трябва да си ляга да спи преди да е съмнало, така ли?

— Естествено.

Ето че научих нещо ново за караконджолите. Дали отец Никодим го знае? Добре е да го питам и това.

— А майка ти не трябва ли също да спи през деня? И вие къде растете, докато пораснете и почнете да играете хора по горите и по разни други места?

— Направо си невъзможен! Ако продължаваш да разпитваш такива глупости, ще се обидя и ще си тръгна. Няма ли да се уплашиш от мен?

— Ами… Можеш ли да ме урочасаш? Примерно да си счупя крак? Или да накараш виното в зимника да прокисне?

— Мога! Ако не се уплашиш, ще те урочасам да си счупиш и двата крака.

— А можеш ли да го кажеш, без да се изчервиш до ушите? И малката ми сестра лъже по-добре.

— Я не ме ядосвай! Ще те урочасам да ти се повреди органайзера! Ох, то пък…

— На теб пък ще ти се каращиса четвероевангелието! — Вече бях разбрал, че само си измисля омотаните думи.

Тя прехапа устни. След това изведнъж се разплака.

— Не е честно! Цяла седмица чакам татко да дойде уморен от дежурство и да заспи рано! А пък ако мама разбере за дантелата от музея… И сега никой не иска да се плаши от мен! — Тя подсмръкна. — А навсякъде пише, че се плашите от самодиви до смърт! Не можеш ли да се уплашиш поне малко? Така не е интересно!

— Какво за дантелата? И какво е това музей?

Момичето посочи роклята си.

— Откраднах я, за да си направя самодивска рокля като от урока. Две вечери съм учила тайно как се програмира автомат за шиене. Ама стана хубаво… — Подръпна гордо ръкава си, и той се отпра. Тя го погледна, оклюма и отново заподсмърча.

— Че кой се плаши от някаква ревла? Нямаш нито големи зъби, нито крив нос. И роклята ти такава — уж самодивска, а дръпнеш ли я, се къса… Пък и мен не ме е страх от нищо.

— Чак пък от нищо? Много си бил смел, бе!

— Смел съм, я! Ти ще посмееш ли да откраднеш суджук от зимника по време на велики пости?

Тя се ококори и подскочи:

— Сега те пипнах! Ще отида да кажа на някой от монасите! И тогава ще те накажат!

Ставаше лошо. Ако ме издаде…

— И да кажеш, няма да ти повярват. Всички знаят, че самодивите вършат само лоши неща, значи сигурно и лъжат.

— Аз никога не лъжа!

— Като преди малко, че ще ме урочасаш ли?

Момичето се фръцна и изскочи през вратата, без да я отваря. В килията стана забележимо по-тъмно.

Значи наистина греховете привличат самодивите. Тъкмо бях привършил със суджука — и ето я. Само дето нещо не й беше наред. Не ми обещаваше нищо, не можеше даже да ме уплаши. (Това отначало… абе, хайде да не го броим.) И сто на сто не можеше да ме урочаса — сигурно беше прекалено малка. Сигурно грехът ми не е бил много голям. Или пък, докато сме малки, ни посещават малки самодиви? И караконджолчета?… Чудя се, на колко години ли почват да ги учат на урочасване и на вещерски танци?

Размислите ми бяха прекъснати от рев и трясък някъде отдолу. С един скок се оказах на сламеника, завит презглава с чергата. Откъм долните катове се чу далечен шум от гласове. Внимателно надникнах изпод чергата — тъкмо навреме, за да видя как през дървената врата се появява малката самодива. Беше ухилена до ушите.

— Как се казва онзи, дебелият монах с белега на носа?

— Отец Андроник… Опитала си се да ме натопиш, че блажа през пости?

— Точно така!

— И той каза ли нещо?

— И още как!… Ти не чу ли?

— Не — излъгах.

— Че ще те накаже утре. — Тя се изчерви пак, изгледа ме и сърдито тропна с крак. — Ама ти наистина въобще не се плашиш! Ако продължаваш така, повече няма да дойда!

— Ще умра от страх, че няма да дойдеш. А на колко години трябва да станеш, за да почнат да те учат да урочасваш? И как точно го правите? С танцуването ли става някак, или с пеенето? Или това ви е веселбата, а го правите някак иначе?

— Ооооох…

— И колко време трае ученето за урочасване? А за танцуване и за пеене? Имате ли си специални учители, както тук за отделните неща, или всяка самодива може да ви учи на всичко? И…

— АААААААА! Стига, спри, моля те! Ще ти кажа, ама обещай ми, че ще се плашиш от мен.