Григор Гачев - Ортодокс

— Мамо, абе какви са тия нещо такова, и нещо друго такова? — обадих се аз. — И в манастира за тях през цялото време разправят.

— Така ли?! — Мама се намуси като буреносен облак и направи няколко крачки към нас. Зад нея от вратата надзъртаха Данчо и Божка. — И кога точно са разправяли за тях в манастира? Грях ли се е завъдил в самия манастир, опази Боже? Какви времена доживяхме!

— След като доведох Христина от такова, от гората… Там я намерих, де, дето я водеха Безбожниците…

Мама премига и погледът й омекна. Погледна към тате и наведе глава.

— Ще ми кажете ли какви са тия такива неща и други неща, де? — упорствах аз.

— А, нищо, нищо…

— Аха! Точно за това нищо питам! Дето никой не казва какво е! И ако има такива и други и трети неща, дето са все нищо, колко вида нищо се събират? Дето всички ги знаят, а си мълчат? Кажи де, мамо, сега вече съм учен, и съм пораснал, ще ги разбера!

— Наистина е пораснал — обади се от вратата Христо. Погледнах го и си глътнах езика — никога не бях чувал да не му е добре, а сега беше бледен, държеше се с две ръце за гредите на вратата и му личеше, че го боли нещо.

— Вярно! Е, всичко е наред — усмихна се мама ведро. — Добре дошли, и влизайте! Отсега ще съм ти майка, Христинче. Ще си ми дете наравно с моите. И май ще е добре най-напред да ти потърсим рокля.

Христина изпъшка отчаяно.

— Какво му е на Христо? — попитах тихо мама.

— А, нищо му няма, само малко не е добре — отговори тя и избягна погледа ми. — До три-четири дни ще е наред. Христинче, ела тук, да ти намерим рокля по мярка! Не се бой, няма страшно.

— Ама аз… — опита се да протестира Христина.

— Знам, не си свикнала да живееш в стая и те е страх да влезеш. Не се бой, и аз ще дойда с теб, да видиш, че няма лошо. Знаеш ли изобщо как се облича рокля?

— Ами… принципно да, ама…

— Горкото дете. — Мама забута Христина пред себе си, без да обръща внимание на протестите й. Изчаках двете да влязат в стаята на сестрите ми, и бързо дръпнах Данчо настрана:

— Бате, какво му е на бате Христо? Нещо не е наред.

— Лоша история, малчо. Вчера тате се прибра от кръчмата пиян, и пак му се видяхме на караконджоли. И ни погна с копралята. И миналата седмица стана така, ама тогава почна отдалече, и побягнахме навреме, и като ни погони малко, се умори и му мина, преди да стигне някого. А сега ни пригащи в къщата, и искаше да ни изтрепе. Ако не беше бате Христо, живи нямаше да сме.

— Стига си ме хвалил, Данчо — обади се Христо зад нас. Беше се приближил, без да го усетим. — Направих каквото трябваше.

— Бате застана на вратата, и не го пусна да влезе — продължи Данчо. — Тате строши в него копралята, след това и една греда от плевника. Беше страшно пиян, едва се държеше на крака. Ако Христо един път го беше ударил, щеше да го свали, ама не щя.

Погледнах Христо смаяно. Той примига, леко се изчерви, но не каза нищо.

— Бате Христо удържа тате, докато се измъкнем през прозорците отзад и се скрием — продължаваше Данчо. — Аз тичах да викна на помощ отец Самуил, и като заобиколих къщата, ги видях. Тате беше свалил батко на земята, искаше да го удари по главата и да го утрепе, че бил караконджол, ама отведнъж му дойде прояснение, и разбра какво върши. Не ми се разправя какво стана после, добре че вече се бяха събрали десетима мъже, и както беше пиян, го удържаха да не си направи нещо… Отец Самуил каза, че Христо има счупени ребра, ама не било страшно, щели да зараснат. Като тате изтрезня на сутринта, отиде в черквата. Какво го е правил отецът не знам, ама се върна тичешком, взе каруцата и отиде за теб до манастира. Това е.

Христо се беше прибрал в стаята си. Забелязах, че мама влезе в кухнята, изтичах и почуках на вратата на стаята на момичетата. Отвътре се чу нечленоразделно изсумтяване. Бързо се вмъкнах — Христина беше навлякла новата рокля на Божка, или по-вероятно мама й я беше навлякла насила. Фланелката и панталоните лежаха на едно от леглата.

— Глупчо, огледало нямате ли някъде? — Тя старателно оглеждаше стените.

— Не съм ти глупчо. И съм ти казвал, че нямаме. Да ти донеса леген с вода? При условие да не го лиснеш по мен?

— Върви по дяволите. Като си помисля, че всички ще ме гледат така, лошо ми става. — Христина се въртеше в роклята и се мъчеше да си източи някак врата накриво и да се види отстрани. Внезапно обаче изохка и силно се плесна отзад.

— Наказваш се, че си облякла рокля ли?

— Пън такъв! Тая рокля е пълна с бълхи! Или въшки, или там каквито бяха! — Пляс! — този път по крака.