Григор Гачев: Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Освен тези 4 групи има и индивиди, или дори цели раси, които реално не се поместват в тази класификация; дори да се водят някъде из нея, това е донякъде изкуствено, и в немалка степен нарушава логиката й. Обикновено даваният пример са Трансформираните — хора, които са запазили човешкия си интелект, но физиката им е напълно променена, и вече не отговарят на биологичните критерии за човек. Има обаче и много други, и броят им с течение на времето расте — все някой измисля по нещо ново, и твърде често се намират луди глави да го реализират.

Реално някаква по-ясна граница има единствено между Стандартните и Аугментираните (дори и тя не е твърда — често Аугментирани, които нямат значителни аугментации, биват приравнявани към Стандартните, и обратно). Между Аугментирани и Безтелесни границата е много размита, а между Безтелесни и Преден фронт е чисто теоретична, и непрекъснато се движи напред.

Нивата на развитие на Стандартните са от питекантропи (на места — дори на практика животни) до хора, които управляват непредставими за хората от 20–21 век техника и технологии, и са по-напреднали дори от доста от Аугментираните. Немалко светове и тезауруси изобщо не могат да бъдат класифицирани адекватно по ниво на развитие, например елфите.

Нивата на развитие на Аугментираните са от това на хората в близкото бъдеще (на отделни техни групи и дори светове — дори от Средновековието), до напълно непредставими за Стандартните нива на развитие. Отделно са много видове Аугментирани, които не се поместват пряко в класификацията по прогрес. Така полученият диапазон превишава стотици пъти този на Стандартните. Богатството на разклоненията им също превишава многократно това на Стандартните, дори не само като цяло, но и на отделно ниво, въпреки че Аугментираните като брой са по-малко от Стандартните.

Нивата на развитие на Безтелесните са от това на първите дни, когато технологично е станало възможно съществуването им, до неопределени нива. Някои от тях прекарват времето си като свръхсъщества сред групи Стандартни (рядко Аугментирани) на далеч по-изостанали нива на развитие. Най-високо ниво за тях не се дефинира, тъй като Предният фронт непрекъснато добавя нови. Диапазонът на нивата им на развитие вероятно превишава милиарди пъти обединения диапазон на нивата на Стандартните и Аугментираните, и продължава да расте. (Диапазоните на развитие на Стандартните и Аугментираните също растат с времето, но много по-бавно.) Смята се, че повечето от Безтелесните живеят сред тезауруси, които няма как да бъдат класифицирани чрез ниво на развитие; повечето от техните тезауруси по принцип не могат да бъдат поместени в класификации, разбираеми за Стандартните.

Предният фронт има само едно ниво на развитие — текущото; всичко, което остава на предишното при преминаване на ново, бива причислявано от Стандартните към Безтелесните. (Официално преминаване от едно на друго ниво няма, просто възможностите непрекъснато растат.)

Схемата на така полученото човечество е прогресивен континуитет. Цялостта му се поддържа от връзките между близки по развитие или характер светове или групи хора (близки тезауруси). Възникнали проблеми от мащаба на цял свят се решават от най-близките нива (желателно дори същото като на света), които могат да предложат успешно решение.

Цялото познание, култура и достижения на дадена група хора може да се определи като тезаурус на тази група. Тезаурусът представлява взаимосвързано количество информация, и се подчинява на законите, които управляват такива системи. Един от тях касае хибридизирането на тезауруси, и гласи: колкото по-далечни са два тезауруса, толкова по-трудно е хибридизирането им до консистентен и плодоспособен хибрид, но толкова по-плодотворно е, ако е успешно. (Пример — хибридизацията в биологията: биологичните организми, сортове и видове също са вид тезауруси, системи генетична информация.)

Континуитетът на тезауруса е неговата непрекъснатост. При такова разнообразие на култури и посоки на развитие би било много лесно някои от тях да се откъснат и де факто да изгубят връзката (в смисъл взаимното разбиране) с останалите. Специална организация, наречена Свръзката (вж. съответната част), се грижи това да не се случва; начините са всички възможни — от издирване или дори създаване на подходящи междинни звена, та дори до временно задържане развитието на тезауруса в някои насоки, докато не се подсигури здравата му връзка с цялото.