Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

(Мнозинството от хората, включително във властта, така и не ги разбира, или отказва да им повярва.) В същото време тези, които имат достъп до лично усъвършенстване, често го използват тайно, за да открият, че не е изгодно да си зъл. Разликите във възгледа за допустимото обаче остават; остава и фактът, че ако „добрите“ не си сътрудничат активно срещу „лошите“, може да се окаже по-изгодно да си „лош“.

Очертават се две основни линии на мислене. Едната смята модифицирането на човека за недопустимо, другата го допуска. Отначало първата успява да наложи законови ограничения върху модифицирането, но успехът им е частичен. Първо на отделни места, после все по-широко се разрешават отначало дребни, после по-големи модификации; в същото време тайно се правят големи модификации. Накрая се налага модифицирането на хората да бъде прието като наличен факт.

Така се появяват хора с различни аугментации, технически или биологични — възможности за пряка връзка с компютри, подсилени сетива, памет или ум, подсилена физика, по-дълголетни и т.н. Отначало тези хора са много малко; с времето аугментациите стават все по-достъпни, и процентът на аугментираните хора расте. Така се появяват така наречените Аугментирани. (Хората, които не притежават значителни аугментации, често биват наричани Стандартни; тези термини започват да се утвърждават чак около самото Разделение.)

Появяват се първите успешни опити личността и паметта на човек да бъдат запазени в изцяло небиологично тяло. Технологиите отначало са различни; най-успешно се оказва запазването им като чиста информация, „призрак“, необвързан с определено материално тяло. Първоначално тези „призраци“ съществуват в и чрез компютри или подобни машини, после се научават да пригаждат на практика всякаква материя за свой носител. Към тази група личности се присъединяват и изкуствено създадени интелекти; смесването между биологична личност и изкуствена бързо стига до невъзможност да се постави граница между тях. Това са първите Безтелесни.

Аугментираните и Безтелесните също в големия си процент са против безкрайното усъвършенстване на интелекта. При тях също има опити за ограничаването му, които също се оказват само временно успешни — като цяло процесът напредва. На всяко новопостигнато ниво следва разделение: част от постигналите го решава да остане на него (и обикновено се опитва насила да спре и останалите — почти винаги с частичен, но никога с пълен и вечен успех), част решава да продължи. Колкото повече напредва прогресът, толкова по-голяма част продължава към следващи нива (отначало под 1%, на последните представими от стандартен човек нива тя надхвърля 10%; на следващите вероятно е и повече), и толкова по-редки и слаби са опитите за насилствено ограничаване на прогреса (на по-високите нива недостатъците на решението се разбират по-ясно).

По този начин човечеството реално се разделя на такива, които поддържат прогреса си, и такива, които живеят на изкуствено фиксирано ниво на развитие. Огромният процент от човечеството — над 99% — спада към вторите. На всяко ниво на развитие обаче има и такива, които продължават или се опитват да продължат развитието си със средствата на своето ниво. Също така, много разклонения на човечеството живеят на изкуствено дефинирани нива на развитие — напр. светове, създадени по художествени творби, или проектирани специално с определени цели, или извели на преден план определени черти от човешкия тезаурус и подтиснали други. Колкото по-горно е нивото на развитие, толкова по-разнообразни са разклоненията му. (Което е донякъде парадокс — по-ранните нива на развитие на теория предлагат по-голяма потенциална ширина на тезауруса.)

Правени са много опити да се дефинират групи нива на развитие, и да се определят хората по тях. По-високите нива на развитие имат точни класификации, които обаче са неразбираеми за по-ниските (вкл. всички Стандартни). Учени Стандартни, специалисти в тази област, също имат сложни класификации. Разбирането и боравенето с тях обаче изисква продължително обучение, затова повечето Стандартни използват опростена, приблизителна класификация.

Тази класификация дели човешкия род според прогреса на 4 групи: Стандартни, Аугментирани, Безтелесни и Преден фронт (с уговорката, че официално няма такова разделение, защото няма формално дефинирани граници между групите). Стандартните са немодифицираните или слабо модифицирани човешки същества. Аугментираните са тези, при които интелектът, сетивата и пр. са подсилени изкуствено, обикновено по небиологичен път, до значителна степен. Безтелесните нямат конкретни физически тела, а съществуват като информационна структура, налагана всеки момент върху каквото е необходимо, или е подръка. Предният фронт са тези от Безтелесните, които са достигнали най-далече в прогреса и продължават да се усъвършенствуват, с намерението да продължават завинаги.

Читать дальше