Григор Гачев: Световете (Версия 0.12)

Байконурци държат да са хора със самочувствие. Неведнъж за спасяване на безнадеждно закъсали из системата изследователи са били организирани безумни експедиции, триумф както на безразсъдството, така и на изобретателността — и доста често са успявали. Външни наблюдатели неведнъж са отбелязвали, че тези хора май се вълнуват от романтиката повече, отколкото от ефективността — но всички признават, че в този дух има нещо завладяващо. На съветите „с по-малко безразсъдство щяхте да постигнете повече“ байконурци отговарят „с по-малко безразсъдство сега щяхме да сме изостанал земеделски свят“. Което обикновено запушва съветващите усти.

Принципът „Един за всички, всички за един“ е първо правило на света. Нерядко мениджъри на космически мисии от други светове лъжат персонала си, че ще назначат ръководител на мисията от Байконур, с цел повдигане на духа. Естествено, това никога не е било спазено — никой мениджър не би рискувал ентусиазиран безразсъдник да хвърли всичките ресурси за спасителна мисия при първия проблем. Къде по-лесно е да оставиш някакъв там персонал да поизмре, и да се оправдаеш с невъзможност за спасяване.

Байконур често е обвиняван неофициално, че неглижира задълженията си на Релеен свят заради космическата си програма. Истината е, че тези задължения се спазват в рамките на приемливото за Релеен свят. Понякога може да има проблеми с трансмитерите, но кой ли Релеен свят ги няма?

Свят номер 191883–210980, възел 611, релейна група 14. Официално име: МС12.

Пост-Разделенски свят, издържащ се основно от търговия, и в по-малка степен от производство.

Светът е приблизително с размерите на Земята. Има луна, подобна на земната, но по-далече от планетата. (Албедото й обаче е по-високо от това на земната луна, така че даваното количество светлина е на практика същото.) Сушата е около 20% от повърхността на планетата. Очертанията й са изключително нарязани; светът има десетина континента и голям брой острови, но твърде малко места в него са на повече от триста километра от море в някоя посока. Няма също и твърде широки морета; местата, където на повече от хиляда километра наоколо няма суша, са също малко. Високи планини почти няма, твърде дълбоки океани — също: средната височина на сушата е около двеста метра, средната дълбочина на океана — към четиристотин метра (почти една трета от него е шелфова зона, с по-малко от двеста метра дълбочина).

Населението е около 90 милиона. Прирастът му е сравнително висок за пост-Разделенски свят (през първите около шестотин години след Разделението е бил още по-висок). Произходът му е предимно от народите на Западното Средиземноморие — испанци, французи, италианци, араби, а също португалци и гърци, по-малко от други народности. Официалният език е междусветският английски, по-големите народности обаче често използват за вътрешна употреба своите езици.

Точният произход на проекта за Левант не е напълно ясен. Официалната версия (поддържана от Безтелесните) е, че са обединили няколко проекта от различни средиземноморски народи в един. Всяка от народностите обаче претендира тихичко, че именно нейният проект е бил първи и основен. (Това не е единствената тема, на която народностите на Левант се дърлят помежду си. До буйни спорове обаче почти не се е стигало; освен това, при външни отношения разликите мигновено се забравят.)

Първоначалното име на света — МС12 — е предложено от Безтелесните. С времето обаче живеещите заедно народи създали обща култура и народопсихология, базирани върху общото за Западното Средиземноморие. Оттам и им лепнали прякора „левантинци“, а на света почнали да викат Левант. Жителите му нямали нищо против, а търговците между тях бързо установили, че двете различни имена често са от полза при дребни далавери или бизнес-номера. Вече повече от сто години единственото място, където официалното име на света се използва, са официалните документи; въпрос на време е левантинците най-сетне да се наканят и да го сменят и официално.

Първоначално светът е бил замислен като стандартен пост-Разделенски, базиран основно на промишленост и селско стопанство. И двете не са били пълен провал, но не са били и кой знае колко успешни; производителността и стандартът на живот са били по-ниски дори от тези на някои пред-Разделенски светове. Около сто и петдесет години след Разделението нещата са били тръгнали съвсем на зле, и доста левантинци се били хванали да припечелват от търговия — първо на собствения им свят, а след това и на околни светове. Оказало се, че това носи някакви, макар и не блестящи доходи. Правителството на света забелязало това, и създало система за поощряване на търговията навън. Малко по малко левантинските търговци стигали все по-далече, и често пробивали там, където други не успявали. Към момента почти няма отворен свят, с който те да не търгуват.