Григор Гачев: Световете (Версия 0.12)

Първите обявени продукти на света са били решения в областта на изкуствения интелект, генетичните технологии и пр., и очевидно са представлявали или са били базирани на секретни разработки на корпорациите-организатори още отпреди Разделението. Повече от петдесет години Фраунхофер е бил почти единственият свят на Стандартни във Възела, който е предлагал мощни изкуствени интелекти, свръхвисоки генетични технологии, технологии за масово манипулиране и управление, и т.н.

Технологиите на Фраунхофер като цяло са били насочени към нуждите на големите корпорации (и то не най-обществено приемливите им нужди), и на свръхбогатите хора (пак не най-обществено приемливите). Смята се, че не един свръхбогаташ от о време е станал Аугментиран или Безтелесен чрез тези технологии. В същото време, това създало на света твърде специфичен имидж: бил е характеризиран като „лабораторията на Франкенщайн“, „островът на доктор Моро“, и с други подобни ласкави имена. Отначало светът реално е бил водещ във Възела в технологично отношение, но насочеността му към не-масови технологии и продукти довела до това, че други светове го надминали. В момента е трудно да се прецени къде точно се класира по технологично развитие, особено като се има предвид, че почти всичките му постижения са „търговска тайна“ като същност, и това затруднява оценяването. Предполага се, че е някъде между 10 и 15 място, без обаче никой да смее да гарантира точност на преценката.

Официално светът има около 25 милиона население. Икономиката му се базира предимно на износ на корпоративните продукти. Повечето стоки, които потребява, се произвеждат и на него, но обикновено или качеството им куца, или цената (въпреки мизерния жизнен стандарт на повечето от населението) е по-висока от тази на някои внесени аналози. Освен това, печалбата от корпоративен износ попада в ръцете на корпоративните ръководства, а те често я харчат извън света, за не-масови стоки. Като цяло икономическият му баланс е леко положителен, но не твърде съществено.

Жизненият стандарт там е като изваден от някой киберпънков роман. Най-невероятни технологии се срещат на всяка крачка, но в същото време най-често са съчетани с мизерия. Там например ще видите някой самозван хирург да прави операции със супер-нанотехнологична техника, но в помещение, в което на повечето пост-Разделенски светове не биха държали и добитък. Често се спекулира, че по този начин корпорациите използват света си като безплатна лаборатория за експерименталните си измишльотини. Има доста данни, че това е близо до истината, ако не и самата истина.

Социално светът е преминал през най-различни системи. Започнал е като управляван от Съвет на Корпорациите. С времето постепенно се е превърнал в (де юре) парламентарна демокрация; властта на практика обаче продължава да бъде държана от затворена олигархия, съставена от ръководствата на корпорациите и на практика недостъпна за обикновените хора. Формално всички на света са равни като граждани; на практика това няма нищо общо с истината. Олигархията реално е обособена каста, отделена напълно от „простолюдието“; връзката помежду им е твърде тънка, и се състои главно от най-безскрупулните кариеристи от простолюдието. Изследователите обаче казват, че не всеки век се случва някой дори от тези хора да бъде приет в олигархията…

Олигарсите живеят сред разкош, какъвто могат да си позволят във възела само ръководствата на още двайсетина-трийсет планети. Простолюдието формално са свободни граждани, но всъщност нямат никакви права; правосъдната система и органите на реда реално са слуги на по-богатия. Ако никой не се интересува от теб — живееш щастливо и необезпокоявано (макар и в мизерия). Ако обаче някой по-богат се заинтересува, изчезваш безследно, и никой от околните не смее да твърди, че изобщо си съществувал — иначе ще те последва. Социолозите често дават Фраунхофер като пример за това, че демокрация и свобода са две абсолютно различни неща.

Всякакви прояви на организираност на простолюдието на Фраунхофер действат на олигархията като червено на бик, и биват мигновено смазвани най-демонстративно, без значение колко безобидни са, без абсолютно никакво зачитане на законите, и най-често чрез подставени действащи лица (въпреки че това отдавна не заблуждава никого). Принципът е „днес клуб на филателистите значи утре революционен комитет“. Резултатът е, че хората там са научени да се боят от това да протестират, да се борят и въобще да се организират за каквото и да било като от смъртта. (Всъщност, за тях това най-често носи смърт на практика.) Фраунхофер е свят на победилия краен индивидуализъм, свят, на който обществото като такова реално не съществува.