Сюзън Джонсън - Сребърен пламък

Животът й оттук нататък щеше да се подреди чудесно. Етиен дойде да я вземе. Изглеждаше великолепно във вечерното си облекло. Не случайно се славеше като най-красивия мъж в Париж. Той се държа внимателно с децата, преди да излязат. Бе любезен и забавен, докато пътуваха към бала в специално изработена за него карета, в която имаше достатъчно място за дългите му крака, предан и мил придружител и партньор за танците, човек с прекрасно чувство за хумор. Емпрес установи, че се смее от все сърце — нещо, което не смяташе, че ще й се случи скоро след предишната нощ.

В съответствие с новото си намерение Емпрес изостави измисления си траур и се облече в пурпурна коприна, гарнирана с черна дантела и дълга сребърна панделка — свободна и екстравагантна вечерна рокля, която отиваше великолепно на сияйното й настроение и на розите на Етиен. Няколко ароматни цвята украсяваха косите й, други бяха примамливо затъкнати в дълбокото й деколте и когато влезе в залата, хванала Етиен подръка, от внезапно възцарилата се тишина стана ясно, че всички присъстващи обявяват дук дьо Век за победител в залаганията в клуба. Свалила траура, бившата контеса дьо Джордан бе възхитителна. Светлата й кожа и косата й бяха прелестно подчертани от наситения цвят на роклята. Декоративната дантела й придаваше някаква вълнуваща дяволитост, а заразителната й жизненост още повече подчертаваше контраста между нея и мрачната, изискана чувственост на дука.

— Е, да смятаме, че момичето си е възвърнало семейното богатство, и то почти напълно, след като се радва на вниманието на дука. Той е много щедър човек — каза някаква жена, насочила лорнета си към Емпрес.

— В тази великолепна рокля изглежда самоуверена като баща си, а под ръка с дук дьо Век просто не можеш да не я забележиш… Кръвта вода не става — отвърна събеседничката й, вдигнала своя лорнет пред очите си. — Кой друг, ако не Максимилиян би дръзнал да отмъкне годеницата на сина на английския посланик! Всички флиртуваха с дъщерята на английския граф — все пак тя беше най-красивото момиче през този сезон — продължи тя, — но всеки имаше достатъчно здрав разум, за да знае къде да спре — Тя оглеждаше внимателно Емпрес с критичното око на знатна вдовица. Пред погледа й бяха преминали много поколения красиви млади жени. — Но Макс винаги си е бил такъв — все иска не това, което трябва — заключи тя по начин, по който възрастните обсъждат миналото, сякаш е настояще.

— Елоис го разглези.

— Той беше единствено дете. — Тъй като и двете възрастни жени познаваха бабата на Емпрес, това кратко изречение обясняваше нещата и те тържествено кимнаха в знак на съгласие.

— Дуелът с Рошфорт беше истинска лудост. Никой нормален човек не би се дуелирал с него, защото беше безмилостен. Никой, освен Макс, и то заради скъпата му съпруга.

Двата лорнета едновременно се вдигнаха, за да преценят отблизо прекрасната дъщеря на Максимилиян Джордан, която танцуваше валс с дук дьо Век толкова близо да тях, че усещаха аромата на розите.

— По-красива е от майка си. — Злоба ли бе това, или комплимент? Тонът бе рязък, а изречението завърши със сумтене. Може би беше просто носталгия по отминалите времена.

— Има очите на Макс… великолепни очи!

— Макс дълги години използваше силата им. — За миг и двете си припомниха великолепието на Третата империя, когато все още бяха млади и участваха активно във веселия светски живот.

— Докато не хлътна по хубавата англичанка. — Кратката реплика ги върна към действителността.

— Доколко сериозни са намеренията на дьо Век? — Вниманието им отново бе съсредоточено върху настоящето и танцуващата валс двойка, която привличаше погледите.

— Мисля, че са по-сериозни от обикновено. Изабел ми отговори съвсем кратко, когато преди малко си позволих да отбележа, че тази вечер мъжът й, изглежда, предпочита танците пред игралната маса, където обикновено прекарваше баловете.

— Права си. Той никога не танцува.

— Обичам да танцувам, Етиен. А и вие сте прекрасен танцьор.

Погледът му беше нежен и снизходителен. В очите му, полускрити под тежките клепачи, се четеше радост, че тя се забавлява.

— А аз обичам да танцувам с вас. — Тя цялата искреше. Като шампанско. Бе толкова красива, че той се изкушаваше да я целуне. Розите бяха чудесни и великолепно се съчетаваха с цвета на косата и кожата й.

— Съпругата ви няма ли да има нещо против? — деликатно попита Емпрес, защото това беше десетият им пореден танц и тя току-що бе разбрала, че и Изабел присъства на бала. Когато Етиен предложи да я придружи, Емпрес предположи, че Изабел е в провинцията или има друг ангажимент за вечерта. Преди да разбере, че бракът им е просто продължение на традицията между двата рода, тя се чувстваше доста неловко между двамата съпрузи.