— На добър път тогава. Децата ще се радват, ако им пишете. — Тя едва се сдържа да не заплаче.
„Значи тази нощ е ред на дука“, горчиво си мислеше Трей, разяждан от ревност. Той преглътна, поклони се леко на дука, усмихна се с безгрижната усмивка, която очароваше всички и каза:
— Довиждане.
Емпрес не успя да се усмихне в отговор, защото бе много по-необиграна в тънкостите на светския живот.
— Довиждане — прошепна тя и го проследи с поглед, докато се отдалечи. Красивата светлокоса Клотилд го очакваше, забеляза Емпрес, докато Етиен я загръщаше в кадифеното й наметало. Господи, да го обичаш беше толкова болезнено.
Емпрес още по-решително се качи в каретата на Етиен и когато той обгърна раменете й с ръка и я привлече близо до себе си, тя се отпусна и се остави на силата му. Отчаяно се нуждаеше от него тази вечер, за да изтрие от ума си чувствените спомени за Трей, които размътваха нейния разсъдък и да се освободи от пагубното му влияние. Устните му бяха топли и нежни, когато докоснаха нейните, но щом той стана по-настойчив, Емпрес бе обхваната от внезапна паника. Тя потръпна и неволно се отдръпна.
Дукът моментално усети настроението й.
— Прекалено си красива — нежно промълви той. — Извини ме, малка моя, че те насилвам да бързаш.
Емпрес се извини със заекване, удивена от детинското си поведение.
— Не, Етиен… грешката е моя…
— Сигурно ти е за първи път след смъртта на съпруга ти. — Топлата му ръка успокоително милваше рамото й.
Емпрес мълчаливо кимна. Макар че Трей не й беше съпруг, тя щеше да е за първи път с друг мъж.
— Успокой се, скъпа, разполагаме с цялата нощ. Няма защо да бързаме.
Съвсем различен бе от Трей, който беше нетърпелив като нея. Дукът я привлече на гърдите си, облегна се назад и внимателно я попита:
— А сега ми кажи хареса ли ти бала на льо Нотр? Ако не друго, поне готвачът му е превъзходен. — Дукът се чудеше дали съпругът й не е бил груб в леглото, с което да е причинил сегашното й нежелание да се любят. Или може би просто се срамуваше. И двете се лекуваха лесно, с търпение и умение, а той притежаваше тези качества.
Емпрес му се усмихна и прошепна:
— Благодаря ти, че си толкова внимателен, Етиен. Да, забавлявах се чудесно.
Може би никога нямаше да изпита бурната необуздана страст, както с Трей, но Етиен й предлагаше нежност, която тя всячески се опитваше да приеме. Вгледана в ленивите му очи под полупритворените клепачи, тя откри едва сдържано желание и разбра, че той й предлага нещо повече от нежност. Сигурно точно на това се дължеше славата му на любовник и обясняваше защо толкова много жени се оказваха в плен на чара му.
Емпрес и дукът тихо прекосиха фоайето, отрупано с рози и изкачиха мраморното стълбище, като разговаряха шепнешком, за да не събудят слугите. Когато влязоха в будоара, Емпрес тихичко се смееше, докато Етиен имитираше начина, по който някаква старомодна принцеса го попитала за здравето на майка му. Докато правеше това, той през цялото време я наблюдаваше съсредоточено.
— Беше много мило от твоя страна да кажеш, че ние с майка ти сме приятелки — каза Емпрес и се повдигна да целуне бузата му.
— Тя сигурно много ще те хареса. Майка ми обича удоволствията дори повече от мен и съвсем не е прекарала живота си в градината при цветята — отвърна Етиен с бърза жива усмивка.
— В такъв случай, ще трябва да се запозная с нея — заяви Емпрес, избавила се от мрачното настроение, което я бе обхванало в каретата. Тя се чувстваше леко и приятно от ненатрапващото се ухажване на Етиен и още веднъж се убеди, че той е идеалният партньор, който да я развлича и забавлява. За пръв път през живота си усети някакво слабо задоволство, някаква особена светска практичност, която дължеше отчасти на съвета на Аделаид. Тя я караше да си намери любовник още от раждането на Макс. Пак благодарение на нея, Емпрес не се страхуваше от нова бременност, защото беше получила гръцки сюнгер, за който братовчедка й твърдеше, че е много ефикасен. „Ама наистина, скъпа — настояваше Аделаид. — Огледай се наоколо. Виждаш ли някой с повече от две деца? Валентин има своя наследник, аз — сладката Стефани, за да я гиздя и обличам и всичко е приключено. Валентин също е съгласен. Предпочита да съм стройна и привлекателна и аз съм много доволна от този факт. Представяш ли си какво би станало, ако всеки път, когато жената си намери любовник, ражда на мъжа си по едно копеле. Има и такива жени, разбира се, но те са глупачки, влюбени в любовниците си.“
Читать дальше