Тази нощ Емпрес бе решила да се отдаде на модата на века — флирта и любовната игра. Очите й бяха широко отворени, сърцето й спокойно туптеше.
Тя се отдалечи весело от дука, развърза наметката си, метна я на леглото и се обърна с гръб към него, но на устните й трептеше подканваща усмивка. Миг по-късно обаче, когато той нежно я прегърна и започна да я целува, Емпрес усети как я обхваща паника. Нищо не почувства! Топлите устни на Етиен предизвикваха у нея чувство не по-различно от онова, което изпитваше, когато Гай я целуваше за лека нощ. Господи, нима трябваше да го направи, без да изпитва желание? Дали по-късно, когато Етиен започне да я люби, в сърцето й ще се разразят пламенните чувства и необузданата страст, които я разтърсваха при докосването и дори само при погледа на Трей.
Ръцете й трепереха, когато ги положи върху гърдите на Етиен. Цялото й същество бе завладяно от нерешителност и някакво неловко чувство пропълзя в душата й и я смути. Беше инфантилна лудост да очаква небесен хор и фанфари, мислеше си тя. Трябваше да порасне най-сетне. След предишната грубо откровена нощ вече трябваше да й е ясно, че и най-малкото чувство е достатъчно за да вкара двама души в леглото. Прелестното сливане на любов, страст, нежност, чувства и загриженост съществуваше само в приказките. За предишната нощ страстта се бе оказала достатъчна. Тази вечер може би ще научи нещо за нежността. Само наивниците се поддават на празни мечтания и не се подчиняват на здравия разум. Мъжът, който я държеше в ръце, бе очарователен и внимателен. Кой друг беше в състояние да заличи спомена за Трей от съзнанието й.
Но в следващия миг Емпрес усети как устата му се спусна надолу по шията й и се вцепени. „Не съм готова“, неспокойно си мислеше тя. „Не мога, не мога…“ и останала без дъх го побутна настрана.
— Не се плаши, малката ми — промърмори той и я привлече към себе си, а ръцете му я успокояваха, сякаш беше уплашено дете. Уверен в себе си, дукът беше сигурен, че ще успее да я възбуди, самият той силно заинтригуван, че попада на такава неподправена добродетел след многото опитни жени, с които се бе срещал.
Колко очарователна беше простичката й естествена сдържаност. За пръв път от много години той усети нещо много повече от възбуда.
— Няма да те нараня, скъпа — каза той, хванал лицето й в ръце. — Хайде, целуни ме и ще ти покажа…
— Господине, бихте ли ми отделили една минута от времето си? — Емпрес замръзна при звука на познатия, заплашително тих глас. Дукът пусна лицето й и двамата се обърнаха по посока на гласа. Трей се изправи от стола до прозореца, върху който се беше отпуснал, излезе от сянката и застана под бледата светлина на огъня.
Той стоеше спокоен и полуусмихнат. Сакото му бе разкопчано, вратовръзката — разхлабена, скъпите му копчета от диаманти и лапис проблясваха в мрака. Изглеждаше привидно спокоен, но зад внимателно подбраните думи и контролирания глас безпогрешно се долавяха остър гняв и желание да унищожи и двамата. За миг двамата мъже останаха втренчени един в друг, после Трей се усмихна и подигравателно се поклони. В този миг Емпрес си мислеше само едно: „Как е възможно винаги да изглежда толкова красив?“
Дукът погледна лицата им, застинали в мълчаливо очакване. Думите на Трей, дръзкото му, нежелано присъствие и цялата му фигура издаваха едва сдържаното нетърпение на младия човек. Ухажорът беше станал решителен, лицето му се бе променило и безгрижието му бе изчезнало. Сражение за жена. Напомни му за неща, които не бе преживявал от години и които бе забравил напълно, сякаш никога не са му се случвали. С непривична за него загриженост и вродена самоувереност, която поколения дьо Век бяха довели почти до съвършенство, дукът се справи с положението със завидна лекота:
— Разбира се, господин Брадок-Блек — учтиво отвърна той. — Къде бихте предпочели — в библиотеката или в каретата ми?
— Библиотеката — рязко отговори Трей, без да откъсва очи от Емпрес.
Етиен се обърна към нея и каза:
— Извини ме за малко, скъпа.
— Трей! — остро извика Емпрес. Думите на Етиен я отрезвиха и й помогнаха да дойде на себе си. — Кой, за Бога, смяташ, че си, та нахълтваш така в будоара ми?
— Приятел — иронично отвърна Трей и натъртено додаде: — много близък приятел.
— Етиен! — призова го Емпрес. Не, това не можеше да се случва с нея. Нима Трей се мислеше за закрилник на нейната добродетел, нима смяташе да изгони Етиен и да се меси в живота й! По дяволите, той нямаше право!
Читать дальше