Сюзън Джонсън - Чист грях

— Не съм сигурен, че това ще бъде достатъчно за куклата Дий-Дий. Може би през следващите месеци ще трябва да се отдадеш изключително на типично мъжки занимания, за да повлияеш на крайния резултат в желаната посока.

— Ако първия път не успеем, нищо не пречи втория път да имаме момче.

Той вдигна вежди и се усмихна.

— Това се казва идея.

— Предполагах, че ще одобриш.

— „Одобрение“ не е най-подходящата дума, за която се сещам в този момент — отвърна дяволито Адам.

— Нещо по-изкусително ли?

— Определено.

— Защо да не се срещнем в спалнята ти след около час?

— В нашата спалня — поправи я той. — А защо след толкова дълго време?

— Защото прислугата ще иска да те приветства с добре дошъл, пък и Люси ще се нуждае от вниманието ти.

— Поздравленията с прислугата не са чак толкова продължителна процедура, скъпа — отговори той, — а ние с теб ще минем на втори план, когато Люси и Клауди се съберат. Да речем — в нашата спалня след двайсет минути.

— Двеста долара, че ще можем да отидем там след един час.

— Този път ще загубиш, сладка и наивна моя. Гледай и се учи.

И като смушка грациозния си жребец, Адам поведе надолу по хълма към ранчото.

Прислугата беше се наредила пред къщата, когато новодошлите приближиха главния вход. Люси скочи от коня си, спусна се към Клауди, увисна на врата й и двете заедно изчезнаха някъде вътре. Адам се наведе към Флора и прошепна:

— На път си да изгубиш двеста долара.

После вдигна младата жена и я свали от коня й. Мисис О’Брайън се впусна да разказва в подробности за посещението на Изолда.

Адам учтиво я прекъсна, когато тя спря за миг, за да си поеме дъх, и попита:

— С колко фургона си тръгна Изолда?

— С десет, сър. Не можахме да я спрем. Ах, искаше ми се да я застрелям, но това, каза Монтоя, нямало да ви се хареса, въпреки че аз не бях чак толкова сигурна, че е прав — съжалявам, сър, но нали я знаете каква е… как крещи на всички и е груба като някой мулетар след пет-шест бутилки уиски. Та, влезте и вижте съм, сър. Нищо не е останало.

Малко по-късно, когато мисис О’Брайън се поуспокои и слугите бяха разпуснати с думи на благодарност, че са се грижили добре за ранчото по време на дългото им отсъствие, Адам и Флора застанаха ръка в ръка на прага на ограбения си дом. Големият вестибюл бе съвсем празен. Всекидневната и гостната, съответно вляво и вдясно от входа, също бяха останали без никакви мебели в тях. Младият мъж подсвирна с уста от учудване.

— Взела е дори завесите. А мислех, че ги мрази — измърмори той.

След това се усмихна широко и добави:

— Може би не е искала ти да ги ползваш.

— Завеси ли? — попита напълно незаинтересовано Флора, която чак сега забеляза голите прозорци.

— Искаш да кажеш, че няма да викаме декоратор, преди да си си отдъхнала, така ли? И че формата на ваната няма да стане причина за поредица от безсънни нощи?

Младата жена го погледна и му се усмихна.

— Е, би могло, ако имам късмет.

Адам се разсмя и я придърпа към себе си, така че телата им се допряха и тя можа да вдъхне сладкото ухание на прерията, запазено в косите му.

— Може да й хвърлим един поглед още сега.

Черните му очи й обещаваха удоволствия.

— Какъв прекрасен домакин.

— Типично западно гостоприемство — прошепна той.

— Чувала съм за него. Колко дълго мислиш, че ще продължи тази гостоприемност?

Усмивката му беше истинско изкушение.

— Толкова дълго, колкото пожелаеш…

За голяма радост на куклата Дий-Дий през май на Флора и Адам им се роди син, изключително важно за тях събитие, което ги изпълни с огромно щастие. А две години по-късно семейството се увеличи с още едно момче. По времето, когато на бял свят се появи и дъщеря им, Люси беше на осем години и отдавна вече беше излязла от индивидуалистичния свят на четиригодишните. Така че вече мечтаеше да има сестра.

Граф дьо Шастлю заведе своето непрекъснато увеличаващо се семейство на няколко пътешествия, за да достави удоволствие на съпругата си и да задоволи интересите й към антропологията, а постъпвайки така, да ощастливи и себе си.

Джеймс стана чичо Джеймс, когато се влюби в Пролетна Лилия и се отказа окончателно от красивите жени, покрай които периодично оглупяваше. Всички бяха смаяни, когато внезапно приятелството помежду им прерасна в любов.

Децата на двамата мъже, които откакто се помнеха, бяха неразделни приятели, растяха заедно в долината Аспен, истинска банда от мелези — умни, красиви и диви, обичани безкрайно силно от родителите си.