Сюзън Джонсън - Чист грях

В този момент, след като вече се беше качила, тя можеше да пришпори коня и най-вероятно да се измъкне и ако така не излагаше на риск живота на Адам, сигурно щеше да го направи. При дадената ситуация обаче тя бавно се намести на седлото и изчака Нед Сторхъм на свой ред да възседне коня си. Без да смее да погледне към Адам, от страх да не привлече вниманието върху него, тя стоеше напрегната като струна и всяка секунда й се струваше безкрайна.

Много неща бяха в нейна полза — стоеше от слабата страна на неприятеля си, баща й със сигурност щеше да ги последва, малкият пистолет беше в джоба й и Адам беше в безопасност.

Или поне щеше да бъде, щом тръгнеха оттук.

Адам наблюдаваше тази сцена с притворени очи, лявото му око беше заслепено от кръвта. Прецени, че Нед ще мине на няколко метра от него. А това беше наистина страшна опасност, ако реши на минаване да изстреля за всеки случай няколко куршума в проснатото на земята тяло. А това беше доста разпространена практика — често след края на битката победителите обикаляха бойното поле и довършваха ранените. Трябваше да бъде готов да се спусне върху му в най-благоприятния момент.

Не прекалено рано, защото тогава Нед щеше да има време да стреля, но не и късно, защото в такъв случай нямаше да може да спаси Флора. А с жалките остатъци от сила, с които разполагаше, щеше да има право само на един опит да срази врага си.

Флора яздеше до Сторхъм, юздите на коня й бяха привързани към седлото му. Тя не можеше да види мястото, на което лежеше Адам, но когато приближиха към него, каза нарочно:

— Не мога да повярвам, че мислиш да яздиш целия този път до Форт Елис.

Нед обърна глава към нея и отвърна провлечено:

— Ти няма да го изминеш, ако не си затвориш човката.

„Още няколко крачки“ — помисли Адам, като преценяваше скоростта, с която се движеха и оставащото до него разстояние.

— Ще видим — отвърна хладно Флора. — Кървиш доста силно.

Знаеше, че още не може да я застреля, защото имаше нужда от нея, за да избяга от абсароките.

„Сега.“ Призовавайки на помощ целия остатък от сили, младият мъж се изправи. Конят на Нед спря рязко при това внезапно движение. Ездачът му изви глава и забеляза грозящата го опасност.

Заставяйки тялото си да се движи, стиснал зъби от непоносимата болка, Адам измина делящото ги разстояние на две дълги крачки. Със здравата си дясна ръка измъкна ножа от неговата калъфка и го заби до дръжката в тялото на Нед Сторхъм.

Той замря за миг, като че беше закован за седлото. Тогава Флора удари с всички сили обезобразената му ръка и, издавайки последен агонизиращ вик, той се строполи на земята.

Падайки, удари раненото ляво рамо на Адам. Той залитна, после инстинктивно се отмести. Болката беше невероятна. Бореше се като лъв, за да остане в съзнание. Дишаше тежко като ранено животно, ушите му пищяха, пред очите му се появяваха бели петна.

Хванала юздите на своя кон и на този на Сторхъм, Флора обърна животните, скочи от седлото и ги пусна, за да може да се прицели необезпокоявана. След това пъхна ръка в джоба на панталоните си и извади малкия пистолет.

Имаше право само на иден изстрел.

Имаше само една единствена възможност да убие Нед.

А той все още се държеше на колене. Лявата му ръка висеше безжизнено. Револверът в дясната трепереше, но беше насочен срещу Адам, проснат върху тревата. Лявата страна на лицето му беше почервеняла от кръвта, изрисуваните му гърди също бяха окървавени. От дупката в рамото му продължаваха да се стичат алени струйки.

Флора вдигна малкия пистолет, подпря китка на лявата си ръка и се прицели в главата на Нед.

— Вече си мъртъв, Сер… — каза задъхано той, опитвайки се да спре треперенето на револвера, който беше насочил към Адам.

— Поздрави… Франк… от мен — изрече с усилие младият мъж, като успя да се изправи до седнало положение с помощта на ножа в ръката си.

От болката по челото му бяха избили едри капки пот.

— Ще го видиш преди мен, индианецо.

Пръстът му се намести върху спусъка.

С последната останала му сила, Адам вдигна дясната ръка над главата си и хвърли ножа.

Ножът беше дълъг двайсет и пет сантиметра, така че трябваше да бъде хвърлен с изключителна точност, за да се забие между второто и третото ребро, точно в сърцето на Сторхъм.

Той умря веднага.

Адам дойде в съзнание същата нощ край високите брегове на река Елк Ривър. Луната се бе скрила за известно време зад висок връх от пясъчник, но небето беше осеяно с безброй звезди, които блестяха като безупречни диаманти. Когато обърна глава, за да види луната, появила се отново иззад скалите, младият мъж видя вървящата до носилката му Флора.