Сюзън Джонсън - Блейз

Насърчаван от своя чичо Рамзи Кент, преместил се да живее тук йоркширски баронет, приет в племето чрез брака си с лелята на Хейзард, той изучаваше геология под ръководството на именития швейцарски естествоизпитател Агасис, който бил поканен да изнесе курс от лекции в Харвард през 1847 година, и решил да се установи там, след като му било предложено постоянно лекторско място.

Сбирката „Агасис“, учредена две години преди приемането на Хейзард, се превърна в негов втори дом. Помагащ доброволно при съставянето на нейния каталог, той скоро откри в Луис Агасис близък и разбиращ приятел. Наближаващ петдесетте, Агасис беше приятен, словоохотлив човек, по детски искрено отдаден на науката и със засилен интерес към съвременната политическа обстановка. Хейзард беше преживял някои от най-приятните си мигове в прашните работни кабинети на музея в разговори с професора. Той се учеше от Агасис, слушаше и понякога спореше с него за политика, подтикван от своя, присъщ на младостта ревностен идеализъм.

Чрез Агасис, Хейзард опозна Холмс, Емерсън, Лоуъл и Лонгфелоу, за пръв път научи за борбата за равноправие на жените и се запозна с разискванията по отцепничеството и отменянето на робството, особено силно изразени социални течения по това време. Желанието за промяна се носеше във въздуха.

Когато все пак му се искаше да си почине от учението, Хейзард позволяваше на своите по-малко ученолюбиви колеги да го придумат.

— Хайде, Хейзард, време е да се повеселим.

— Имам много работа.

— По дяволите… остави я за утре.

Младият мъж във вечерен костюм направи още една крачка в спретнато подредената стая на Хейзард, настани се грациозно на един претрупан с учебници стол и започна да му досажда с леко замъгления си бостънски акцент:

— Хайде де, каним се да идем на вечерта на Мамчето, която провеждаме всеки четвъртък. Тя специално ме уговаряше да доведа „оня симпатичен млад мъж от Йелоустоун“. — Една бърза усмивка потвърди думите му. — Последния път с всички тия приказки за Лонгфелоу и Хиауата си я омагьосал така, че чак връхчетата на шала й от пера били настръхнали.

— Може би следващия път, Паркър — отклони учтиво предложението Хейзард. — Наистина, имам да уча страшно много.

— Сестра ми Ейми ще е там.

— Тя е прекалено млада. — Хейзард си припомни младото момиче, облечено в бяло и готово за женене. Не беше в негов стил.

— Сещаш се за Бет, Хейзард. Ейми е другата ми сестра, женена за Уидърспуун. Тя ме разпита специално за теб. Май че беше нещо за твоите мрачни тъмни очи — подразни го Паркър.

Хейзард си припомни сестрата, въпреки че беше забравил името й. Тя имаше абаносова коса, светла кожа и пазва, която привличаше оня тип погледи, сполучливо наречени „креватни“. Беше седнала една вечер срещу него на масата, но той и Паркър не се задържаха тогава достатъчно дълго, за да успее да разбере дали Ейми е готова на нещо повече от влюбени погледи.

— Не знам — каза Хейзард уклончиво, докато спомените му се въртяха около феноменалния бюст.

— Кажи му, че трябва да дойде, Фелтън — обърна се Паркър към красивия слаб мъж, който току-що бе прекрачил прага, пременен като за случая с бяла вратовръзка.

— Трябва Хейзард — обяви Фелтън със своя откровен маниер на говорене — Сбирките на Паркър „Мамчето си е у дома“ са чудесно предястие. Наели сме стая в „Шоудлингс“. Днес Мънроу има рожден ден и ние му обещахме да му поднесем Сара и приятелките й, завързани с червена панделка.

— Това можете да го направите и без мен.

— А кой освен теб би могъл да спре Мънроу да изпотроши всичко? Трябва да дойдеш. Той не слуша никой друг.

— Апропо, Хейзард — добави Паркър, — Ейми спомена, че съпругът й е в Ийри за една седмица. Не разбирам защо ли го каза — продължи той с дяволито повдигната вежда.

— Ийри… — бавно повтори Хейзард, давайки си сметка за интересните възможности.

— На двеста мили оттук и без никакъв нощен влак за насам — му напомни Паркър.

Фелтън и Паркър си размениха доволни погледи. Хейзард погледна първо единия, после другия. Той също се усмихна.

— Дайте ми десет минути да се стегна — каза меко той.

Наистина, разпределена между вниманието на колеги и партньорки в леглото и занимания с науките, пролетта на последната година на Хейзард в Харвард беше изключително натоварена. Учебните предмети и писмените задания изискваха определено количество енергия, както и безкрайните връзки със снахите от Бийкън стрийт, както и учтивата Ейми Уидърспуун, които до една той успяваше да задоволи учудващо често.