— Хайде, котенце, не е чак толкова зле. — Хана бе свикнала да утешава тези детски избухвания и мрачни настроения още откакто Венеция се бе появила на бял свят.
Крехкото младо момиче се изпъна унесено по гръб на леглото. Разпръснатата й червена коса беше в крещящо несъответствие с розовите чаршафи. Мрежестото покривало на леглото, заедно с цялото обзавеждане на стаята, бе подбрано от майка й, която упорито отказваше да се примири с колорита на своята дъщеря. Мис Венеция покри мрачно главата си с ръце и отново въздъхна.
— О, Хана, напротив. Единственото интересно нещо в живота ми е ездата, а аз не съм яздила вече седмица. Дъжд, дъжд, мъгла, дъжд, студ, всеки ден… — Трета въздишка, мелодраматична и протяжна, се понесе в богато обзаведената стая.
Това действително беше една типична за Бостън студена зимна вечер, влажна и неясна, а уличните фенери, обвити в гъста мъгла, разпръсваха странно зловеща светлина.
Недалече от къщата, където младото момиче се оплакваше от студа, в една от разкошните гостни на построената в готически стил сграда на Бийкън стрийт, нощта съвсем не беше така мразовита. Всъщност атмосферата беше даже доста разгорещена, породена от блесналото от пот, стройно, смугло тяло на мъжа, даряващ с удоволствие трескаво възбудената жена под него.
Неукротимото му желание я покоряваше така варварски, а невероятното му тяло и силните му ръце я довеждаха до безпомощност. Усещането, че е обсебена, че се е предала, бе надделяло и подпалило страстта й до безпаметност. Тя стенеше, от нея се откъсваха леки възгласи на удоволствие, прекъсвани от пресекливите й въздишки при всяко бавно движение на неговите стройни бедра. При всяко отдръпване нейните бели, украсени с пръстени ръце се впиваха в бронзовия гръб на напрегнатия мускулест мъж, докато той се осея с издрани до кръв белези.
Без да обръща внимание на резките от нокти по гърба си, той шепнеше до изящната гънка на шията й любовни, чувствени слова на някакъв странен, непознат език, чиято необичайност я възбуждаше още повече, докато ритъмът на умелите му движения в нея я разпъваше на кръста на удоволствието. Едно леко захапване на здравите му бели зъби по меката плът на гърлото й заля пулсиращите й сетива с вълната на страстта. Влажните й устни се разтвориха и тя извика в мига, в който екстазът достигна връхната си точка, разкъсвайки тялото й, неусмирим като дъжда, блъскащ се в прозорците.
Мъжът погледна към вратата и закри нежно устните й със своите, заглушавайки вика, издаващ непозволената им близост. Едва тогава, след като прикри вопъла на нейното удовлетворение от останалите гости, той си позволи сам да достигне до своя връх на удоволствието.
Легнал след това по гръб, обгърнал нежно жената до себе си, той се чудеше дали тя ще е от оня тип дами, които питат за скалповете. Откакто бе влязъл в бостънското общество преди четири години — благоприличието състояние в злато му бе осигурило добър прием — той бе открил, че високопоставените дами реагират по два основни начина — или с ужас, сякаш един евентуален роб се бе промъкнал неканен до тях право от конюшните, или с очевидна сласт. Жените от втория тип също се деляха на две категории — изпитващи искрено съчувствие към тежкото положение на коренните жители на Америка, и другите, заинтересувани От броя на скалповете, които бе отнел.
Една бледа ръка се плъзна по гърдите му и прекъсна размислите му. Крехката красавица прошепна със своя нежен, мелодичен и провлачен изговор наивния си въпрос:
— Много ли… врагове… си убил? — Думата „врагове“ бе произнесена с допълнително удължени срички.
За миг мъжът остана безмълвен и неподвижен — от блестящата си черна коса, разпръсната по раменете му, до хермелиновите украшения по глезените си, които той не бе имал времето или търпението да свали. След това устните му се разтвориха в усмивка, той прокара ръце под нейните и я повдигна върху гърдите си. Вперил поглед в красивото лице, отдалечено само на сантиметри от неговото, той каза много, много тихо:
— Тази година открих в Харвард толкова малко врагове, че свалянето на скалпове хич не вървеше добре.
Тя запротестира леко от прозаичния отговор и потръпна от удоволствие, притискайки се към тялото му. Малко след това пълната долна устничка на дамата се начупи кокетно:
— Е… не ми казвай тогава.
— Не ме питай… тогава — отговори той меко, а усмивката му се разшири още повече.
— Ти ме подведе. — Пищният чарлстънски изговор бе флиртуващо приглушен.
Читать дальше