Сюзън Джонсън - Блейз

— С риск да опровергая дамата — каза той с добронамерен смях в очите си, — ще кажа, че по този въпрос може да се поспори.

Една бавна, чувствена усмивка отвърна на забележката му.

— Какво правиш в Бостън — деликатната пауза бе примесена с изящно загатване — иначе? — Малкото й краче се промъкна прелъстително между краката му.

— Освен това ли? — прошепна той. Възбудата му отвърна бързо на допира на пухкавите й бедра, които се плъзгаха лениво върху тялото му. — Ходя на училище — отвърна той лаконично. Дамата едва ли желаеше да чуе дългия вариант на отговора, който започваше със споменаването на златната треска в Калифорния и действията на американското правителство по отношение на прерийните племена през 1851 година. Бащата на Хейзард бе осъзнал, че сблъсъкът с потока от емигранти на запад е неизбежен, и когато единственият му син порасна достатъчно, той го изпрати да се учи на изток. Имайки предвид времето, мястото и нежните потръпващи женски бедра, Хейзард обедини набързо причините, Поради които бе в Харвард, и каза:

— Баща ми настояваше да опозная пътищата на белия човек:

Тя наведе глава и бавно прокара език по горната му устна.

— Ти — въздъхна нежно тя — сам би могъл да даваш уроци.

Очите му издаваха, че се забавлява, а гласът му прозвуча с кадифен тембър:

— Благодаря ви, мадам.

Тя го галеше и милваше, нежните й ръце се плъзгаха по мускулите на рамената му, после към гърдите му и обратно към гърба.

— А имаш ли име? — попита тя и пръстите й се заровиха в тъмната коса, пръсната по раменете му.

Той замлъкна за миг, спрян от непреднамерената й арогантност, но преценил, че въпросът е добронамерен, отговори директно:

— Измежду белите или индианците?

— И двете. — Тя отметна неговата дълга черна коса от рамото му.

— Тук съм известен като Джон Хейзард Блек. Името ми между абсароките е Ис-биа-шибидам Дит-чилаяш — Хейзард Черната пума.

Нацупвайки се отново чаровно, жест, който според него чудесно допълваше благоуханния й чар, тя прокара чувственото си езиче по долната си устна и каза:

— Не ме попита за моето име.

Подобна мисъл не му бе минавала през ум.

— Извини ме — каза Хейзард лицемерно любезно, — но ти така ме разсея. И продължаваш да го правиш — допълни той, а движението на бедрата й продължаваше да обърква мислите му.

— Кажи ми името си. — Той прокара нежно ръце по извивката на коприненото й задниче и спря за миг, когато тя му отвърна с въздишка. След това Лилибет се плъзна лениво по най-верния показател на намеренията му и тъй като домакинята на тазвечерния прием скоро щеше да забележи не само неговото отсъствие, а и това на компаньонката му, ръцете му продължиха да я масажират бавно. Неговата надигаща се мъжественост пламенно се противеше на здравия разум. Нежната Лилибет, която, както току-що бе разбрал, беше зълва на домакинята, впери поглед в тъмните му очи и прошепна нежно:

— Толкова скоро?

— Както сама виждаш — отвърна той с чаровна усмивка, усъвършенствана в многото подобни разговори с благородни дами, изгарящи от нетърпение да бъдат прелъстени, — твоите достойнства — гласът му премина в дрезгаво мъркане, докато изящните му бронзови пръсти се спуснаха надолу по пухкавата розова плът и проникнаха във влажното й, топло, хлъзгаво местенце, — ме впечатляват. — Той не се бе учил в Харвард само на това, как да отпива от шерито си и да разговаря на философски теми. Бе изучил в Нова Англия всяка нова вариация на универсалния език на любовта. След това той целуна връхчетата на пръстите й едно по едно и когато прокара език по палеца й, тя прошепна:

— Моля те, Хейзард.

— Толкова скоро?

— Веднага, моля те, за Бога, моля те.

Неговите дълги пръсти бяха продължили да се движат дълбоко в нея с ловкост, на която би завидял всеки артист.

— Тихо. — Той я целуна леко, след това прокара възбуждащо свободната си ръка по изкусителната закръглена извивка на гърдите й, спирайки се само за малко върху набъбналите, твърди зърна, които копнееха за докосването му. И когато след цяла бездиханна вечност, както й се стори, палецът и показалецът му се притиснаха към розовото връхче и леко го подръпнаха, дамата изстена с нисък, потръпващ вопъл. Плъзгайки се бързо напред, той я увлече със себе си. Косата му беше прибрана и Хейзард усети рязко подръпване, след което придържащата я кожена връзка се освободи.

— Моля те!

И мислите му за връзката се стопиха. Без да се напряга, той повдигна златокосата дама с умоляващи очи и притисна нейната очакваща мекота към твърдостта на тялото си. След това докосна леко стройните й бедра. Главата й се отметна назад, тя извика леко с трептящ от удоволствие глас и ръцете й оставиха неравна, пухкава следа върху гърдите му. Хейзард я повдигна няколко пъти, за да й предаде чувствения ритъм, който след малко тя самата пое, яздейки го с бавни, протяжни движения. Докато ръцете му продължаваха да галят нейните бедра, той се отдаде на удоволствието, което нарастваше на тласъци.