Сюзън Джонсън - Блейз

— Тъпа кучка — изръмжа той и тъмните му очи пламнаха от гняв.

Слава Богу, че поне знаеше нещо на английски!

— Съжалявам — изплака тя унизена и силно изплашена. — Моля ви, простете ми… — Дъхът й бе заседнал в гърлото, а пулсът й препускаше бясно. Дали щеше да я убие, да я изнасили, да вземе скалпа й. Каква глупачка беше.

Погледът на Хейзард се спусна от лицето й към шията, малко над закопчаната риза и той се зачуди дали кожата й под благонравната якичка беше също толкова гладка и златиста. Гневът му намаля, а изражението му се промени, смекчавайки страховитата линия на устните му. Ръцете му стискаха китките й, гърдите й бяха притиснати към разголената му гръд и единствено прозрачно тънката коприна делеше телата им. Тя можеше да преброи ударите на сърцето му и усещаше как те зачестяваха.

След като освободи едната й китка, той хвана кафявата й копринена риза и разтвори якичката, за да разкрие дантелата на бельото й и извивките на белите девствени гърди. Очите й се отвориха широко под погледа му. Той никога не бе виждал толкова ослепителни езерца с цвят на аквамарин.

С нарастващ ужас тя усети как неговата набъбваща мъжественост се опира в бедрото й и разбра защо пулсът му се бе учестил. Дали да извика? Дали тогава щеше да я убие?

— Моля ви… — повтори тя. Очите й го умоляваха.

Пръстите му преминаха по брадичката й, заровиха се в пръснатата й коса и той за миг си представи стотиците начини, по които би могъл да й достави удоволствие. Не бе спал с жена от доста време, тъй като отказваше да ползва услугите на проститутките в лагера. Той се поколеба за миг, без очите му да издават неговите мисли, но здравият разум надделя. Въздъхна дълбоко и ръката му се отмести встрани. Той вдигна Блейз на крака и те останаха лице в лице за секунда. Хейзард се извисяваше над нея с повече от един фут. Той взе пистолета й и внимателно го постави обратно в кобура. Тя забеляза красивите му ръце с дълги, твърди пръсти и много силните му мускули. Без нито дума той я вдигна, върна се на пътеката и нагази в калта.

Стресната отначало от неочакваните му действия, Блейз скоро усети потръпващото чувство на облекчение. Но преди дългият преход да приключи, в съзнанието й се зароди ново чувство. Някакъв непознат, трепетен усет за интимна топлина, който нямаше нищо общо със слънцето, се надигна у нея. Притисната към голите му гърди, тя усещаше силните удари на сърцето му, изгарящото докосване на кожата му, твърдото му и успокояващо със силата си рамо под ръката й. Отправила поглед към изваяния профил, само на сантиметри от нея, тя усети тръпка на безпокойство да пробягва по гърба й.

Обзет от леко колебание, Хейзард погледна още веднъж това прекрасно лице и съблазнително тяло и се прокле за скрупулите си. Той беше възбуден и ако не бе видял толкова страх в тези сини очи, щеше сериозно да се замисли дали да не удовлетвори страстта си.

Достигна края на пасажа и постави Блейз на краката й. Тя му предложи две златни монети с плаха усмивка, като се извини още веднъж. Той поклати глава, взе монетите и ги постави обратно в джоба й. Един съвсем обичаен жест с необичайни последствия. Когато силните му пръсти се плъзнаха в тесния джоб на панталоните й, за да пуснат монетите, някаква неочаквана интимност заля и двамата. Хейзард измъкна ръката си с почти грубо движение, обърна се рязко и се отдалечи. Блейз Брадок, разтърсена за пръв път в живота си от мъжко докосване, остана сама и объркана.

Изумление, примесено с възбуда, объркваха нейния обикновено трезв разум. Усещането беше неописуемо, а вероятната причина, ако се замислеше сериозно, бе в противоречие с всичко, в което вярваше. Не на нея тия, омагьосване и любовни заклинания. Нейната реалност беше ясно очертана и смислена. Тя никога не бе вярвала във вятърничавата романтика.

С очевидно усилие тя се отърси от несигурността и премести погледа си към върха на хълма пред нея. По време на разходката си тя съзнателно отхвърли всякакви мисли, свързани със срещата с индианеца, и закрачи бързо, за да се срещне с баща си. Когато го намери, няколко участъка по-надолу в низината, тя посвети остатъка от деня си в изучаване на подробностите около покупката, договорите за сътрудничество и получаването на право над участък.

По-късно вечерта, когато слънцето бе залязло и най-накрая от планината се спусна хлад, Блейз продължи пътуването си, но този път на гърба на кон. Когато групата от конници премина през калния пасаж, който й бе създал неприятности тази сутрин, Блейз погледна към пътечката и дървото, където бе заспал индианецът.