Сюзън Джонсън - Блейз

Мястото, разбира се, бе празно, но тъмносините й очи се спуснаха към низината. Дали се надяваше да го види отново? Само за да мерне пак това невероятно лице и телосложение, които се бяха промъкнали в съзнанието й, въпреки опитите да ги прогони оттам? Глупости. Та той беше индианец, припомни си тя. Примитивен абориген, както би казала майка й. И знаеше само няколко нескопосани думи на английски. Но когато погледът й се спря на мъждукащата светлинка, високо в планинския склон, и тя осъзна, че това е осветеният прозорец на дървена колиба, сърцето й потръпна и неочаквана топлина се промъкна в гърдите й.

— Блейз — повтори баща й, — не ме ли чу? Ще се приберем във Вирджиния Сити за началото на областния бал в края на седмицата. Мислех, че ще ти е приятно да го научиш.

— О, благодаря, татко — отговори бързо тя, отмествайки погледа си от планинския склон и самотната блещукаща светлинка. — Тази седмица ли каза?

— В събота вечер, миличко. А що се отнася до мислите ти, ще бъдеш ли така добра да кажеш на старото си татенце какво те бе погълнало така през последните няколко мили? Изглеждаше доста отнесена.

— О, нищо, татко. Сигурно съм била задрямала. Денят беше уморителен.

— Това беше последният ни ден на открито за известно време. Утре се запътваме право към Вирджиния Сити. Ще имаш възможността да си починеш сред удобствата на хотела по-следващата вечер. Дявол го взел, гореща баня в истинска вана би ми се отразила добре.

— Амин — добави Блейз ентусиазирано. Струваше й се, че мръсотията на Западна Монтана се бе просмукала в изпотената й кожа.

С помощта на една приятелски настроена дама Хейзард се възстанови от ритуалното самобичуване, смятано от племето му за форма на оплакване на мъртвите, и отново се посвети на мечтата на баща си. Неговият клан се нуждаеше от злато, за да осигури бъдещето си, което не значеше, че има кой знае какви възможности за избор. Вложенията, с които чичо му Рамзи Кент се бе занимавал, не можеха да се сравнят с потенциалите на новооткритите находища. От времето на първите сериозни добиви при Грасхопър Крийк през 1862 година от това дере бяха извлечени тридесет милиона долара в злато. През следващите години бяха открити две нови огромни находища при Алдър Гълч и Ласт Чене Гълч. Историята се повтори в Прикли Пиър Вели, Конфедерейт Гълч, Даймънд Сити и Имигрант Гълч. Златната треска бе в разгара си.

И така, Хейзард работеше върху два участъка, работеше много усърдно върху това, което можеше да се окаже доста печелившо предприятие, ако неговият наставник Луис Агасис си разбираше от специалността.

Но срещата с червенокосата дама бе нарушила спокойствието на духа му и в затишието на следващите нощи мислите му лесно се понасяха към нея. Мекият облак на червеникавата й коса, нейната целуната от слънцето кожа и бляскавите й сини очи, пищното й тяло, това бяха все често спохождащи го видения. Това, че тя се бе вмъкнала така в мислите му, го дразнеше. Дразнеше го с позата си на господарка. Тя вероятно бе част от оная паралийска група, която искаше да купи всички участъци в низината. Нейното предложение от четиридесет долара срещу двеминутно усилие говореше красноречиво за оная безгрижна немарливост, присъща на богатите, която бе опознал така добре в Бостън. Този тип жени, едновременно красиви и разглезени, винаги го дразнеха. Може би щеше да е най-добре, ако я бе обладал оня ден, мислеше си той егоистично. Това щеше да обуздае раздразнението му и да утоли страстта… Ако го беше направил, всички тези видения за нея нямаше да танцуват пред очите му, разсъждаваше Хейзард.

Нуждаеше се от жена, това беше всичко. Доста време бе минало и, по дяволите, преценяваше той, тогава щеше да е в безопасност, ако я бе изнасилил, дори да бе извикала. Неговият участък бе на практика непревземаем при нападение. Това беше една от причините да избере това място — неговото местоположение на планинския хребет би позволило на сам човек да задържи цяла армия за месец или повече. А който и да бе съпругът или настойникът й, той не би положил чак такива усилия, за да отмъсти за нейното унижение.

— По дяволите — промърмори той, този път на глас, и загърбвайки подсъзнателните причини, които го тласкаха към тази огнена коса и кожа с цвят на праскова, Хейзард изведнъж реши да приеме поканата на Луси Атънбъроу за областния бал във Вирджиния Сити през следващия уикенд. Той се сещаше поне за дузина жени във Вирджиния Сити, които щяха да се разтопят от удоволствие при вида му, между които, естествено, и самата Луси — идеална възможност да сложи край на проточилото се въздържание.