Сюзън Джонсън - Блейз

— Ти можеш да имаш повече от една съпруга.

— В сърцето си не мога.

— Млад си, но дори като дете беше невъздържан — каза ядосано Голяма томахавка. — Една жена от жълтооките може да ти донесе много проблеми. Сърцето може да се промени. Говоря така, както баща ти би го направил.

— Може би, но моят дух ме съветва да пренебрегна очевидно вярното. Благодари на Синьо цвете за топлината на нейните чувства.

— Тя ще бъде разочарована.

Хейзард се усмихна.

— На нейната възраст ще ме забрави за няколко дни.

Голяма томахавка постави широката си длан върху коляното на Хейзард и отвърна на усмивката му.

— Сигурно си прав. Надявам се да си. Желая ти късмет в утрешния набег — каза той и се изправи.

— Черните стъпала сигурно са уморени. Не вярвам да имаме проблеми.

След като Голяма томахавка си тръгна, Хейзард остана, за да погледа течението на реката. Мисълта, че тя бе пресичала ловните полета на абсароките още преди те да имат коне, го успокояваше. Той усещаше, че преди шест месеца би приел предложението на Голяма томахавка и би се оженил за дъщеря му. И се чудеше, със същото тревожно безпокойство, съпътстващо повечето му мисли, дали не е поел в живота си път, който можеше да се окаже не само фатален, а и смъртоносен.

Колко невероятно глупаво беше от негова страна да се противопоставя грубо на порядките, вземайки Блейз за своя жена, и да обявява война на такава опасна компания като „Бул Майнинг“. Беше постъпил като глупак, реши той. Безразсъден, незачитащ логиката глупак. Но пък невероятно щастлив глупак, отбеляза той с усмивка, и щастието му помете всичко останало из основи.

Същата нощ, преди да заспят, Хейзард каза на Блейз за набега.

Тя не му отговори толкова дълго, че той реши, че е заспала и не го е чула.

— А аз вдовица ли ще остана? — каза тя накрая, сядайки в леглото. Светлината на лятната луна, проникваща през отвора на върха, я бе окъпала в ярко, искрящо сребро, от което кожата й бе засияла. Въпреки че потръпваше леко, тя искаше да разбере цялата истина. Искаше да знае колко голяма ще е опасността и каква точно, както и колко далече от нея щеше да бъде той. Тя си помисли за миг да го спре, но после се отказа.

— Не.

— Не съм дете, Хейзард. Искам да чуя истината.

— Това е само набег за коне, мила, не отмъщение. — Ръката му я докосна успокояващо. — Когато организираме набег за коне, за най-голяма победа се смята да не те забележат, тъй като това изисква подчертан финес. Ние се гордеем много повече с финеса, отколкото с грубата сила.

Това уточнение обясняваше на Блейз огромна част от прекрасните черти в природата на Хейзард.

— Значи си сигурен, че няма да е опасно?

— Напълно.

— Колко ще трябва да се отдалечите?

— Не много. Черните стъпала се движат по горната граница на нашата територия на път за дома си. Може би на около двеста мили.

— И това е близо?

— Ужасно близо. Ако тръгнем диагонално на техния път на бягство, ще ги засечем за по-малко от ден. Ние сме откъм късата страна на триъгълника, а те ще трябва да пресекат проломите на Тетивата и опашката на видрата. Това е единственият път през планините оттам.

— А жените идват ли понякога при набезите?

Хейзард се подвоуми, чудейки се какво точно да й каже. Ако тя дойдеше, това можеше да предизвика проблеми, защото Орлов дух също щеше да участва. И въпреки че жени участваха понякога в набезите, за да готвят и да помагат на мъжете да се оправят с мустангите, Хейзард не мислеше, че Блейз ще се справи. Но ако й го кажеше, тя щеше да се запали от предизвикателството. Той избра отговор, който леко се отклоняваше от истината.

— Само в случай че всичко е абсолютно безопасно.

— Доколкото си спомням, ти каза, че този път случаят е точно такъв — отвърна му нервно тя.

Той обгърна малката й длан в своята.

— В общи линии е така — обясни й спокойно той, — но Черните стъпала обичат да вземат скалпове 28 28 Скалпирането, което равнинните племена практикували широко, не се смятало от абсароките за дело, което се зачита за поста на вожд. Един информатор казал на Лоуи: „Никога няма да чуеш един абсароки да се хвали със скалпове, когато изрежда заслугите си“. Това твърдение било потвърдено от опита на Лоуи. — Б.авт. и никак няма да ми приятно да видя твоя, окачен на някой техен вигвам.

— Ами твоя? — досетливо попита тя.

— Аз мога да се грижа за себе си, но ако ми се наложи да пазя и теб, шансовете и на двама ни ще намалеят.

— Трябва ли да отидеш? — Безпокойството на Блейз бе нараснало невероятно. Това нямаше да е безопасна експедиция, както й бе обяснил първоначално.