Сюзън Джонсън - Блейз

Летният лагер правеше тяхното бездействие ненатрапчиво. Всеки се стараеше да си достави удоволствие. Всички бяха заети с подновяването на старите приятелства и разказите за случилото се през изминалата година. Роднините се срещаха отново и дните и вечерите се превръщаха в последователност от трапези, танци, игри, надбягвания с коне и любими занимания.

Без да се съобразява с установените обществени порядки, Хейзард водеше Блейз със себе си на съветите на вождовете. Това беше галантно предизвикателство в името на любовта. Но той все пак я предупреждаваше.

— Чувствай се поканена — казваше той, — но бъди готова да понесеш няколко кисели физиономии. Не че това е нещо нечувано. Ние също сме имали жени воини и сме се отнасяли с тях наравно по време на съветите. Но не и през последното десетилетие, а хората имат къса памет. Освен това ти ще присъстваш там като моя жена, а не като воин. Не им позволявай да те разстроят.

„Не можеш да я водиш там“, бе казал направо и без увъртания Изправен вълк, когато Хейзард му съобщи, че ще я вземе със себе си на съвета.

— Тя иска да дойде и аз ще я доведа — бе отвърнал Хейзард.

— Ще я разкъсат на парчета — каза задъхано Изправен вълк, гледайки към Хейзард така, сякаш той неочаквано бе полудял.

— Никой няма да си позволи забележки към нея или ще си има работа с мен. Можеш да кажеш това на всички.

— По дяволите, Хейзард — изръмжа той в отчаянието си. — Та тя е жена! — Погледът на Изправен вълк беше добронамерен. Все пак Хейзард беше стар приятел, чиято половинка явно си беше загубила ума.

— Довечера тя ще стои до мен — бе отговорът на Хейзард, ясен и безгрижен. — Кажи им.

— Сигурен ли си, че това е редно? — попита Блейз още веднъж, за последен път, преди да излязат от вигвама същата вечер, обезпокоена за спазването на етикета.

— Разбира се — отвърна кратко той с обезоръжаваща усмивка. И двамата бяха сигурни, че протести ще има, но искаха да се справят с тях. — Един вожд не може да бъде преценяван само според броя на личните си победи 26 26 Четири действия били признати като достойни и имали значение при избирането за „вожд“: носенето на лула, което е символ на успешен набег; вземане на плячка; отнемането на вражеска пушка или лък и отвличането на кон, завързан във вражеския лагер. Главната задача на водача била успешното завършване на мисията, била тя нападение за коне или война, и връщането на целия отряд невредим в лагера. Ако някои от хората бивал убит, набегът не се зачитал. — Б.авт. . От значение са също магическите му сили и завоеванията, които е постигнал за клана си. Всеки трябва да докаже своята смелост в битката и силата на духа си в ситуации, които поставят на изпитание мъжкото сърце. Точно тези способности позволяват на някого да води и управлява, На теория този пост не се наследява, а клановете са демократично устроени — уточни Хейзард, — но семейството е нещо важно. При нашия вариант на община — продължи той, — едно голямо и силно семейство може да осигури нечий просперитет 27 27 Всеки воин можел да заслужи толкова слава, положение, чест, богатства и влияние, колкото и всеки друг освен двама-трима от главните вождове. За да стане един от тях, воинът трябвало да има здраво семейство, значителна популярност, превъзхождаща тази на останалите. — Б.авт. . На практика най-сериозната обида, която можеш да отправиш към някого, е да го наречеш „акири хауе“, човек без близки. Въпреки че майка ми и баща ми починаха през миналата година, аз продължавам да имам много роднини, до един лоялни. Освен това моите магически умения са допринесли много за успеха на набезите. А златото от мината, както осъзнават най-проницателните членове на съвета, ще осигури нашето бъдеще. Смятат ме за „кон-нинг“, човек, който знае и може, така че — той се усмихна — в аристократичните кръгове на батсе-тсе, или вождовете, аз мога да правя почти всичко, което би могло да ми хрумне.

— Това, че имаш такова преимущество, скъпи, едновременно ме радва и дразни. — Блейз се усмихна в шеговития си укор.

— Сходни чувства изпълват и моето съзнание в някои случаи, котенце. — Той чукна леко нослето й. — Баща ти сериозно се е престарал в глезенето ти.

— И ти ме намираш непривлекателна?

Той се усмихна.

— Не като цяло.

— Колко успокояващо.

— Само една малка гаранция за мен, скъпа, ако не възразяваш. На съвета би могла да запазиш достойнството ми, ако се въздържаш от директни упреци към мен.