Сюзън Джонсън - Блейз

На другия ден знамето на временното примирие призова за преустановяване на враждебните действия и войната приключи.

В деня след капитулацията при Апоматокс Хейзард получи вести за смъртта на родителите си чрез едно дълго забавило се писмо, пристигнало два месеца след написването му. Изпратено по един търговец на кожи до първия адрес във Форт Бентън, писмото се бе движело бавно по Мисури и след това бе пътувало през провинцията от Сейнт Джо. Когато Хейзард го получи, върху плика бе добавено с груб почерк от търговеца на кожи сбито и прямо съобщение:

Кент е мъртъв, 10-ти февруари.

Ужасяващите новини за смъртта на родителите и чичо му разтърсиха дълбоко Хейзард.

Разузнавателен отряд, дръзнал да се приближи прекалено близко до керван от фургони, заразен с едра шарка, бе пренесъл болестта при завръщането си в Йелоустоун. Преди отрядът да се прибере у дома, шарката бе проявила вече първите си признаци и с пристигането му в бивака повечето от хората в него били повалени от болестта. Епидемията се разразила като горски пожар сред незащитените абсароки. Бивакът се бе разделил на малки групи, всяка от които потеглила в различна посока, пръсвайки се из планините с надеждата да се спаси от тази напаст. През цялата зима болестта бе продължила да нанася пораженията си, докато накрая се разнесла. Били изпратени куриери от бивак на бивак и жалките остатъци от този горд народ се събрали в горната част на реката Биг Хорн.

Хейзард не бе загубил само родителите си, но и половината от своето племе.

Той плака, когато научи за това. После отряза косата си… и веднага след това събра багажа си. Ритуалното самобичуване трябваше да изчака до завръщането му у дома. Сега му беше необходима сила за дългия път обратно, Войната бе привършила, нов много други отношения през следващите мрачни дни му се струваше, че животът му също така е приключил.

Неговият баща бе и негов идеал. Смел, искрен, чувствителен, все черти, които един син да следва. Като вожд на племето той би могъл да се държи гордо, но никога не го правеше. Изслушваше учтиво всекиго и докато растеше, Хейзард се стараеше да прилича на него. Неговата майка беше стройна, красива жена и бе единствената съпруга на баща му. Тя можеше да направи деня по-светъл с усмивката си и нейната необикновена любов винаги го съпровождаше при неговото израстване и възпитание.

Когато след три седмици Хейзард пристигна в своя бивак, това беше едно тъжно, мрачно завръщане със стотиците гробове и погребенията на хората от племето. След като отиде на гроба на родителите си, той бичува ръцете, гърдите и краката си и когато кръвта ороси раните му, тя се смеси с нетърпимото усещане за загуба.

Младото момиче, което някога бе въздишало до прозореца на спалнята си през дъждовните нощи в Бостън, сега се бе превърнало в стройна, страстна жена с изумителна хубост. Нейните големи сини очи, изпълнени с лъчезарно любопитство, вече излъчваха нова за тях зрялост. През последните години тя се бе запознала на дълго и широко с етикета на изисканото общество и подобаващото поведение. Пищната й червена коса бе останала непроменена. Глезените и привлекателните й устнички бяха станали само още по-съблазнителни, докато непримиримият й темперамент, който досега се бе освобождавал експлозивно, бе придобил почти благовъзпитан оттенък. Много хора мислеха, че нейното отношение към живота е малко по-независимо от полагащото се.

Тези смущаващи добавки към характера й обаче не можеха да попречат на безграничната привързаност и огромното състояние на баща й.

Но въпреки слуховете Венеция — Блейз 3 3 blaze (анал.) — великолепие, блясък, светлина — Б.пр. Брадок, с нейната рано разцъфнала и одухотворена хубост, не оставаше никога без множество от пламенни ухажори. И докато облечена скандално флиртуваше, дразнеше, стряскаше и направо плашеше парада от побъркани от любов ергени, тя така и не можеше да намери мъж, за когото да пожелае да се омъжи. Блейз беше на деветнадесет и най-отмъстителните и злобни матрони на висшето общество твърдяха със задоволство, че тя скоро ще остане на сухо. Тя бе отхвърлила всяка приемлива партия от Балтимор до Бар Харбър и щяло да бъде заслужено, ако станела стара мома. Блейз сигурно добре би се посмяла, ако знаеше какво се говори за нея. Тя нямаше никакво намерение да се обвързва с някого дотолкова, че да се омъжи.

И нейният отстъпчив баща се съгласяваше с нея.

— Когато го откриеш, скъпа, непременно ще го почувстваш — каза й той, без да си признава, че бе открил тази проста истина извън своя брак, от който сега бе останала само омразата. И затова се надяваше, че любимата му дъщеря ще има по-голям късмет.