Робърт Джордан - Буря се надига

Огледа ги пак.

— Носете своя срам, Заседателки, но го носете с решимост. Не позволявайте да ви прекърши. Времето за изцеряване е започнало и вече няма никаква полза да сочим с пръсти. Вие се провалихте. Но сте единственото, което имаме. Ние сме единственото, което светът има.

Жените започнаха да вдигат глави.

— Хайде — каза Егвийн и тръгна през залата, а Силвиана тръгна до нея. — Ред е на бунтовничките.

Тръгнаха по коридорите, които все още миришеха на пушек и на места бяха засипани с отломки. Егвийн се стараеше да не поглежда петната от кръв.

— Майко — заговори тихо Силвиана. — Мога само да предположа, че вече имате Пазителка сред бунтовничките. И двете ли смятате да ни държите? — Напрегнатият й глас издаваше какво мисли за този необичаен обрат.

— Не — отвърна Егвийн. — Предишната ми Пазителка бе екзекутирана затова, че е от Черната Аджа.

Силвиана пребледня.

— Разбирам.

— Не можем да си играем с тези неща, Силвиана. Приех много важна посетителка малко преди… спасяването ми. Беше от Черната и ми издаде имената на други Черни сестри. Потвърдих всички от тях, които бяха сред бунтовничките Айез Седай с помощта на Клетвената палка.

— Клетвената палка?! — възкликна Силвиана.

— Да — отвърна Егвийн, щом заслизаха по стълбището. — Дадена ми беше последната нощ от съюзничка в Кулата. Знаеш ли, май ще трябва да преместим стаята с тер-ангреалите. И да пазим мястото им в тайна и с постоянна защита. Няма да мине много време и всяка Сестра с достатъчно сила ще знае сплита на Пътуването. Не бих изключила за много от тях, дори тези, на които вярвам, да се изкушават да си вземат „назаем“ по някой ангреал от време на време.

— Да, Майко — отвърна Силвиана. И добави по-тихо: — Подозирам, че ще се наложи да свиквам с много промени.

— Боя се, че да. Една от най-сериозните ще е необходимостта да изберем подходяща Наставничка на новачките. Такава, която ще може да се справи със стотици нововъведени — много от които не са на стандартната възраст. Вече съм започнала процеса на приемане за обучение на всяка жена, колкото и да е възрастна, която показва някаква дарба за преливане. Подозирам, че скоро Бялата кула ще се пръска по шевовете от новачки.

— В такъв случай ще обмисля предложения за бързо назначаване, Майко — отвърна Силвиана.

Егвийн кимна одобрително. Романда и Лелейн несъмнено щяха да се вбесят, щом разберяха за избора и на Силвиана, но колкото повече го мислеше, толкова по-доволна беше от себе си. Не просто защото Силвиана беше Червена, а защото бе наистина способна. Серин щеше да е добър избор, но мнозина щяха да видят в нейно лице наставничка на Егвийн и може би реалната сила зад Трона. Избирането на Синя щеше само да подсили разкола при сегашното състояние на Кулата. А освен това, с Амирлин, която е била от бунтовничките — никой нямаше да забрави скоро това, каквото и да казваше или да правеше Егвийн — излекуването на отношенията щеше много бързо да напредне, ако Пазителката е лоялистка.

Стигнаха до Големия площад от източната страна на Кулата. Беше пълен — според повелята й — с жени, строени по Аджи. Егвийн беше избрала това място заради високото стълбище и просторната площадка пред величествените врати. Беше съвършена позиция, от която да се обърне към множеството.

Освен това стълбището бе разположено между крилата, понесли най-големите щети по време на атаката. Източното крило все още димеше. Куполът беше рухнал. Едната стена бе пропаднала навътре. Но от тази гледна точка самата Кула беше сравнително невредима и нито един от зейналите пробиви не се виждаше пряко.

Егвийн видя и много лица по прозорците на долните етажи. Айез Седай и новачки. Явно, че освен към бунтовничките, имаше възможност да се обърне към мнозинството обитателки на Кулата. Направи сплит, за да усили гласа си. Не чак да закънти, но достатъчно, за да я чуят и онези вътре, и долу.

— Сестри — започна тя. — Дъщери мои. Издигната бях подобаващо на Амирлинския трон. Двете страни в този конфликт ме избраха. Двете изпълниха предписаните ритуали и двете ме приеха за своя Амирлин. Време е отново да се съединим… Няма да се престоря, че нашето разделение изобщо не се е случвало. Ние от Бялата кула понякога сме твърде напористи в желанието си да забравим онези факти, които не искаме да признаем. Този не може де бъде скрит, не и от нас, които го преживяхме. Ние бяхме разделени. Едва не стигнахме до война помежду си. Ние се опозорихме.