Филип Джиан - Нечистота

Възползвайки се от момента, когато можеше да му каже две думи насаме — двете момичета приготвяха цигарите, пликчетата и хапчетата за купона у Арамантис, — Андреас прошепна на ухото на приятеля си, че според слуховете Габи Гарлич плаща дрогата си в натура на онзи мръсник Дани. Стояха на ръба на платформата като на носа на кораб, чийто великолепен корпус пори вълните на лунната светлина, гледаха право пред себе си тъмнината, която ставаше по-гъста, и светлините на хоризонта. Чуваха патиците, които се рееха в небето, клоните, които тъжно скърцаха.

— Това са глупости — отвърна Еви с равен глас.

— Не са глупости. Така му плаща, независимо дали ти харесва, или не.

— Бих искал да знам защо всички се опитват да я очернят. Наистина бих искал да знам. Да не би да смятат, че ще си променя мнението за нея?

Никой не би успял, никой не би могъл да се похвали, че е успял — каза си Андреас, който вече бе преживял епизода с Лиза и познаваше степента на заслепение, на която бе способен Еви, когато се заинатеше, познаваше тайната му, неподозирана от никого страстна природа. Ако не желаеше да види, нищо на света не можеше да му отвори очите, а ако поставя Габи Гарлич на същия пиедестал като сестра си, помисли Андреас с раздразнено примирение, изгубени сме.

Все едно. Андреас постави ръка на рамото на Еви и заяви със загадъчен вид — нищо чудно, вече бе пушил, — че е техен дълг да се закрилят един друг.

По-късно, когато момичетата привършиха с подготовката — купон у семейство Арамантис обикновено означаваше много артистични натури и следователно много заможни потребители на незаконни продукти, четиримата слязоха от големия червен дъб и напуснаха гората в индианска нишка, като Анаис вървеше най-отзад.

Андре Трендел вече се беше издокарал. Сега, когато беше вразумил внука си, приемаше приятелите му с всичката любезност, на която бе способен, често се спускаше към хладилника да извади сода и ги питаше как са, как върви училището.

По това време болезненият инцидент между Лор и дядото на Еви още не се бе случил, така че обстановката не беше прекалено напрегната. Несъмнено Андре с нищо не допринесе за разведряването й, като започна да строи спортна зала — този нелеп жест издаваше паниката му, безсилието и объркването му, — за което никой не го бе молил. Единствената му заслуга бе, че внесе безредие и шум, без които всички спокойно биха минали. Все пак оставаше му някаква възможност да не стане непоносим за последните обитатели на тази къща.

Ришар се бе изпарил преди петнайсет дни и в известен смисъл Андре сдържаше дъха си, за да може да долови първите признаци, показващи отклонение на стрелата на болката, която излиташе толкова високо в тази долина на сълзите. Предполагаше се, че надзирава строителните работи, но всъщност наблюдаваше главно снаха си, която всеки ден отиваше на снимачната площадка и проявяваше забележителен кураж — кураж, който той и Роз много бяха хвалили при други случаи, когато беглецът беше още безотговорен наркоман, в чието лице се бе изплюл, и днес, в светлината на новото му предателство, не съжаляваше за това. Наблюдаваше и Еви, горкото момче, което вече нямаше нито баща, нито гадже — на всичкото отгоре двете неща бяха свързани, — който отказваше да се види дори с училищния психолог и не желаеше да говори с членовете на семейството си.

Очарован бе да научи, че и те ще ходят на празненството — колкото до него, Марлен Арамантис, майката на анорексичната госпожица, която се бе проснала на италианското канапе и за малко да събори великолепната ваза, донесена от Андре и Роз от Санкт Петербург, с великолепните фрезии Purple rain вътре, та Марлен Арамантис лично му се бе обадила, за да го покани. Наистина бе очарован. И убеден, че малко отпускане ще е добре дошло за всички — да се посмеят, да се позабавляват и да мислят за нещо друго поне една вечер. А иначе заяви на Ерик Дюнкала, който току-що бе пристигнал и вече раздаваше бира, че да се предлага алкохол на малолетни е безотговорно и престъпно, така че двамата се посдърпаха, което натъжи Андре, защото в миналото с Ришар бяха страстни любители на този вид спорове и прекрасно умееха да се замерят с оскърбления, а сега сина му го нямаше.

Пак бе прекарал част от следобеда в кабинета на Ришар — възползвайки се от това, че Еви беше на училище, а Лор на снимки, за да не престъпва установените принципи, — където методично продължи да рови. Чекмеджета, етажерки, компютър, кошче за боклук. Порносайтовете и порносписанията не липсваха. Бележници, стекове с цигари, амулети, химикалки, кутии, кашу. Не че се надяваше да намери някакво обяснение. Обикновено действията на Ришар нямаха задоволителна причина. Защо да имат този път? Речници, справочници, будилник, принтер, аспирин, телефон, телефонен секретар, бележка от Александра Сторер, която се опитваше да го убеди, че е истински и блестящ писател днес, както и вчера, и че прекалено присърце взима оценката на онова момиче, класьори, факс, пепелници, алкохол, лекарства, договори, термос. Вътре в бунгалото се бе загнездило или се носеше, или вибрираше някакво чувство на горчивина и на съжаление, което не учудваше Андре — че синът му не е в ред, не беше новост за него.