Филип Джиан - Нечистота

После я постави във ваната. И при тази маневра гърбът му можеше да се прекърши като разяждана от червеи греда, но Андре отърва кожата, само сърцето му се разтупа.

По пижамата му останаха лъскавите и лепкави следи от транспортирането. Не се изненада. Но не беше много приятно. Отвори прозореца. Къщата беше тиха, луната светеше над хълма, над пустите околности, над реда ели, които блестяха като саби по пътя. По този път Ришар бе отпратил преди месец на волана на своя болид, напускайки жена, къща, дете, без да даде никакво обяснение и за пореден път оставяйки на баща си да оправя бъркотиите му вместо него, да плаща сметката вместо него, да носи товара вместо него, както обикновено, както неведнъж, както отново и отново, гадният мръсник.

При тази мисъл Андре отново кипна, с наведена глава, стиснати юмруци, поклащайки се над Лор — нещастната, изглеждаше толкова безсрамна, докато тихо стенеше във ваната. После се овладя и бързо грабна една четка с дълга дръжка, с меки косми, след това откри сред разнообразните шишета и шишенца ароматизиран течен сапун.

Даде й последен шанс да се съвземе и да извърши операцията без негова помощ — взе подвижния душ, пусна водата и с твърда ръка я обля от главата до краката, но с топла вода и слаба струя, за да не я нарани, защото ужасно му беше жал за това нещастно същество.

— Лор? Хайде, миличка. Хайде да се събуждаме. Обаче не, тя не се събуждаше и нищо не можеше да се направи. Едва открехна помътняло око, докато й обличаше комбинезона през главата — нямаше как да го направи по друг начин, бе разгледал проблема от всички страни.

— Принуден съм да ви поизмия — заяви той и натисна помпичката на течния сапун. — Но на война като на война, нали така?

Никакъв отговор. „Течно екстази?“ — запита се той.

Всъщност нямаше значение. Не му пукаше. Хич не го беше еня. Резултатът бе налице. Покрусата се усещаше навсякъде. Навсякъде жени се просваха във ваните си и старци им помагаха. Да, така беше. Покрусата не подминаваше практически никого. Никого.

Тези мисли го разсеяха за миг от работата, която вършеше — да прекарва четка с меки косми по женско тяло, но бързо продължи, като едва докосваше гърдите и бедрата на снаха си с неудобното си сечиво. Веднага след това изплакна косите й колкото можа, после ръцете, раменете, колената.

Спря водата. Наостри уши.

Трябваше да я извади оттам и да я подсуши.

Добре. Погледна я, пое дълбоко дъх, отиде да постеле една хавлия на леглото, подхвана я под мишниците и я издърпа от ваната с много сумтене и пързаляне. Тя спокойно тежеше едно шейсет кила и не правеше нищо, за да му помогне да измине пътя до леглото, а шейсет кила не бяха малко за човек на неговата възраст. Изплъзваше му се от ръцете. По средата на пътя се отпусна в едно кресло, крайно затруднен от женското тяло в ръцете си, което не можеше да се хване как да е, нито от който и да е край — за миг го обзе паника.

След което дръзновено продължи пътя си, като наполовина я носеше, наполовина я влачеше, оставяйки влажни следи по мокета. Нямаше как, не можеше да се занимава с такива подробности, и без това правеше максималното, даваше всичко от себе си и ако нещо не беше в ред, ако нещо вървеше накриво, вината не бе негова.

Падна по гръб с нея на широкото легло, но веднага стана и скочи върху килимчето, сякаш го бе ударил ток. Взе от нощното шкафче едно от онези малки сърчица, пълни с шоколадов крем и горена захар, които тя обожаваше, а и той си падаше по тях.

Във всеки случай най-трудното бе направено. Огледа я с ръце на хълбоците. Вярно, не я беше спасил от ужасна смърт, но й бе помогнал в труден момент и изпитваше известно задоволство. Останалото беше фасулска работа.

Уви косите й в кърпа. Избърса й ръцете, раменете, коленете. Тя бълнуваше, произнасяше думи, които той не разбираше.

Усети за миг твърдостта на гърдите й, когато прекарваше пешкира отгоре им. Напоследък Роз признаваше — на своята възраст! — че има слабост към нелепи прозрачни облекла — ето на какво я учеха в гимнастическия й клуб, освен дето й продаваха стероидни хормони, — обаче не можеше да се сравнява с Лор, разбира се. Самият той имаше сбръчкана кожа, гениталиите му обикновено висяха и задникът му бе омекнал.

Но най-изумителното, онова, което досега бе избягвал да поглежда, беше цепката, обезкосменият полов орган. Неизвестно защо Андре внезапно разтвори бедрата й в момент, в който никой не би очаквал да направи това, и нещото се разкри пред очите му с цялото си великолепие, като буквално го закова на място, порази го като гръм.