Филип Джиан - Нечистота

Ерик Дюнкала имаше право да мисли, че един жест от страна на Еви може да я ощастливи, доколкото изобщо беше възможно. Сутрин го изпускаше, защото или се чувстваше като камък на дъното на кладенец след тежкия сън, или залиташе от умора. Когато чуеше кафемашината, беше вече прекалено късно. Вечер правеше всичко възможно да се освободи и да прекара известно време със сина си, но още не бе намерила начин да говори сериозно с него за всичко това, без да се смята фактът, че Андре й се мотаеше из краката. Истинска напаст беше този човек.

Джудит Беверини се възползваше от сеансите им по йога, за да я навива да се отърве от стария досадник — сякаш някой в тази къща имаше нужда от спортна зала, сякаш мускули й липсваха на тази къща.

— На твое място не бих го понесла — заявяваше Джудит. — Пък и е толкова странно. Ако Роз беше тук, нямаше да е същото. А той само броди из къщата. На колко е? Бррр… На седемдесет?

Съпругът на Джудит отново бе заминал за Китай, за да постави „Лешникотрошачката“ в Нанкин, при комунистите, така че двете жени можеха да си бъбрят с часове за измамната природа на мъжа, за склонността му да те лъже и да ти прави мръсно. Но това не пречеше на Лор да си мисли, че нейният съпруг и нейните деца я бяха напуснали един по един, и тази констатация я ужасяваше.

— Би било нормално Еви да се чувства нещастен — смяташе Джудит. — Казвам „нормално“, но нищо не е нормално при повечето от тях. Как да знае човек какво му се върти из главата? Не мога да го разбера това момче. Знаеш това. Не го разбирам и никога няма да го разбера. Това е положението.

Лор не знаеше какво да мисли. След смъртта на Лиза си бе дала сметка за разстоянието, което я делеше от сина й, и беше неспособна да разясни на Джудит настроенията му.

— Освен това тийнейджърите са безсърдечни — подхвана Джудит, която си лакираше ноктите на краката в рубинено червено. — Безсърдечни и безжалостни. Имай го предвид. Никога не го забравяй.

Сеансът им бе свършил и се опитваха да си отпочинат, да се отпуснат на мекия килим въпреки сериозността на положението. Бяха се приютили на спокойствие у Джудит. Големи светли облаци пълзяха по небето, разпръсваха се като топки пяна над блесналата от слънцето гора. Лор продължаваше да прави упражнения с глава за раздвижване на шийните мускули и слушаше приятелката си, която рисуваше не особено ласкателен портрет на младото поколение.

— Разбираш ли, нищо не ги интересува истински. Извън това, което става в радиус от петдесет сантиметра около тях, нищо не може да ги развълнува. Грешката, която обикновено допускаме, е да смятаме, че са способни да изпитват чувства като състрадание, щедрост, толерантност и тъй нататък. Съмнявам се, че изобщо са чували за тях. Чудовищно студени са, от мен да го знаеш. Затова не искам деца. А иначе ти е известно, че обожавам децата, луда съм по тях. Но не и по тези безчувствени животни, тези равнодушни същества, тези зомбита. Такива не искам.

Когато минаваха покрай дома й, Андреас и Еви плюеха, защото мнението на Джудит за тях някак си се носеше във въздуха като облак фосфоресциращ уран, който нямаше как да не забележиш. Джудит беше малко по-млада от Лор. Но не се шегуваше — беше си вързала маточните тръби.

— Предлагат ми да подпиша нов договор — обяви Лор, докато съзерцаваше масива от сини хортензии, чиито листа падаха и чиито цветове избледняваха от другата страна на басейна. — Което значи, че ако искам, мога да започна снимки и за друг филм. Което значи, че все още имам възможност да си завра главата в торбата и нищо да не чувам, нищо да не виждам.

— Добър ли ще е хонорарът?

Лор кимна. Да. Ужасно добър на всичкото отгоре. Аксел Мендер беше противен тип, нагла свиня, но не бе най-лошият от всички и подписваше чекове, без да са пазари. Впрочем Ерик я убеждаваше да приеме предложението на „Медиа Макс“. Защото според него Лор трябваше да продължи без прекъсване, трябваше отново да заеме пространството, да заблести в четирите края на небето, всички да приказват за нея.

— Знаеш как става — въздъхна тя. — Колко много от себе си трябва да дадеш. Не ти остава много време за други неща.

— Но в живота ти има приоритети. Кариерата ти е по-важна от всичко. Тези, които ти разправят обратното, няма да са покрай теб и да те утешават, когато стане прекалено късно. Ришар да не би да мисли за теб? Еви да не би да мисли за теб? Съжалявам. Не мислят за теб. И двамата са от един дол дренки. Точка по въпроса. Лор, ако откажеш, би било глупава саможертва.