Филип Джиан - Нечистота

— Кротко, синко, кротко. Дани ще отиде да си легне, когато пожелае.

— Върви на майната си, Ришар. Не се меси.

— Ясно, пиян си. На мен лично това не ми пречи. Знам колко е трудно понякога да гледаш на живота с трезво око. Така че, стига да не ми повръщаш на моравата, Дани, нямам нищо против. Вземи един шезлонг и си почини пет минути, преди да си тръгнеш. Само гледай да не си прещипеш пръстите.

— Майната му на сина ти! Майната ти и на теб!

— Родителите ми са тук. Андре и Роз. И на тях ли майната им? Какво има, Дани? С какво си се нагълтал? Защо се вдетиняваш?

— Дани погледна към шезлонгите, които бяха поне на петнайсет метра от него, и се отправи натам като боксьор, който се връща в ъгъла си с насинени очи.

— Трябва ли да стоим тук? — нетърпеливо каза Габи. — Трябва ли да го слушаме?

— За Бога, Габи, нямам нищо против теб — проплака Дани и протегна ръка към нея. — Знаеш това. Не се прави, че не знаеш.

— Тогава какво? Какво искаш от него? — подхвърли тя.

— Ама че скапаняк! — изръмжа Еви. — Да се маха оттук! Да ни остави намира!

— Не с тоя тон, момченце! Внимавай какво говориш, само това мога да те посъветвам. Не ме предизвиквай, приятелче!

— Дани, струваш ми се много нервен.

— Ти там, млъквай. Говоря на сина ти. Така че затваряй си устата, Ришар. Влизай си вътре.

— Внимавай, Дани. Ще те изхвърля, ако продължаваш така. Има граници, които не трябва да се преминават. Утре ще дойдеш да се извиняваш, но може би няма да искам да те изслушам. Прекалено лесно ще е.

— Чакай малко, писателче. Не можеш ли да млъкнеш? Не можеш ли да не си навираш носа в чужди работи?

Вече от няколко минути Андре наблюдаваше сцената, наполовина скрит зад керамична ваза с папируси, донесена от Роз от Йокохама и датираща отпреди земетресението от 1923-та. С властен жест бе заповядал на жена си да преустанови непресъхващото си чуруликане, с което коментираше клюките от квартала, например съмнителния произход, да не кажем направо половия произход, във всеки случай подозрителния произход на кожната болест, прихваната от семейство Кроз на Сейшелите със сигурност не от местните миди.

„Как може човек да се занимава с такива идиотщини, как може да е толкова дребнав?“ — беше се запитал Андре, докато слушаше Роз, без все пак да си заскубе косите пред подобна мистерия. Понякога се изумяваше от жена си, но отдавна беше свикнал, а и не беше на възраст, когато би могъл да се надява, че умствените възможности на съпругата му ще се подобрят, което, нека бъдем честни, не можеше да се постигне чрез лифтинг.

— Това случайно не е ли Дани Кларанс? — попита тя зад гърба му.

Той кимна и леко се усмихна. Запали си една пура. Когато бе решил да направи ремонт в къщата на сина си — повечето хора нямаше да изпадат в криза, а щяха да целуват ръцете на баща, изръсил се с петдесет хиляди евро, — Андре искаше да повери боядисването на Дани Кларанс, за да прояви великодушие към този странен съсед, когото Ришар и семейството му неизвестно защо харесваха.

Само че както не можеш да превърнеш старата кранта в шампионка в конните надбягвания, така и Дани Кларанс не си мръдна пръста в продължение на три дни. Единственото, което направи, бе да покрие пода с найлон и да пуши цигари. Тогава Андре сподели с него, че експериментът е приключил и че може да се прибере у дома си, като внимава да не му излезе някоя пришка на крака.

Оттогава бяха минали петнайсетина години, но Андре си беше съставил окончателно мнение и естествената антипатия, която изпитваше, без ни най-малко да се стеснява, към този чешит, не бе намаляла, нито бе намаляло презрението му към индивиди, които не желаят да се включат в системата, или към глупаците, убедени, че животът е, или трябва да бъде, непрекъснат купон.

Загледа се в отражението на Роз в прозореца, забеляза цепнатата пола, която носеше и от която бедрото й се показваше като острие, и се запита дали жена му няма в най-скоро време да се появи по прозрачна нощница на вечеря. И дали, както вървят нещата, не трябва просто да я очисти. Както и да е, шегата настрана, но Андре се чудеше дали хормоните на Роз не са се напълно повредили.

Отвори прозореца, за да премахне отражението й.

Стигна до кедъра в момента, когато Дани Кларанс, проснат върху един шезлонг, заповядваше на Ришар да не му се меси в работите.

— Проблем ли има, Ришар?

— Не, татко. Няма проблем.

— Чу ли го какво ти каза?

— Чух. Ще се справя, татко. Нямам нужда от помощта ти.

— Но не се притеснявай. Аз съм тук, за да ти оказвам подкрепа, когато е необходимо.