Филип Джиан - Нечистота

— Благодаря, няма да е необходимо. Дани ще се посъвземе и ще си тръгне. И утре е ден.

— Хлапето ти ме взима за глупак — каза Дани през зъби. — Но ще е по-добре за него да внимава. Никой в тази къща няма интерес да се заяжда с мен.

От думите му струеше злоба. Никой нямаше интерес да се заяжда с него. Никой не можеше да се постави на мястото му, най-малкото Ришар, най-малкото този бивш наркоман, намерил начин да забогатее и да създаде семейство неизвестно по какво чудо, освен по правилото, че съдбата често се усмихва на онези, които не го заслужават.

Когато чукаше Лиза, Дани си отмъщаваше съвсем мъничко за наглото преуспяване на Ришар. С удоволствие би изчукал и Лор, но там не се получи. Сега Лиза бе мъртва.

Длъжен ли беше да мълчи?

— За какво говориш? — попита Ришар намръщено.

Отвърна, че за нещо, което бе видял през една февруарска нощ на езерото. От хангара за лодки. През една нощ, когато не можеше да заспи.

Потърси с поглед Еви и очите му заблестяха, докато си спомняше за ледената февруарска нощ, през която бе наблюдавал лодката, плъзгаща се към центъра на езерото.

— Аз това не го наричам нещастен случай — каза той, без да изпуска Еви от поглед.

След смъртта на нежно обичан близък, след изчезването на обожавано същество, след празнотата, която изпълва сърцето в един толкова злокобен ден, повечето от нас имат склонност да идеализират скъпия покойник, да го превръщат в светец или светица, във въплъщение на съвършенството, колкото и да е глупаво това. Еви не падна в този капан — за разлика от Анаис, която превърна стаята си в музей, — но пък нещо подобно му се случи с Габи Гарлич. Направо подлуди майка си с култа си към това момиче. Много грижи й създаде на горката Лор.

За да го вразуми, Андреас успя да убеди няколко студентки да се позанимаят с Еви срещу заплащане, преди да е изгубил всякакъв интерес към секса. Напразно. Беше се съвсем скапал, откакто нямаше новини от Габи.

На един купон у семейство Арамантис така се беше натряскал с пунш и транксен, че се наложи Андреас дискретно да го измъкне от градината и да го заведе у тях — и да го завре с дрехите под душа, докато дядо му, за когото казваха, че вече изобщо не спи, се помотаваше по пантофи пред вратата и питаше дали всичко е наред.

Друг един път взе да си удря главата в стената на стаята си под една от снимките на Габи, не много силно, но в продължение на поне половин час според Джина, която реши, че има проблем с радиаторите — дум, дум, дум . На челото му излезе огромна яркочервена цицина, до която Лор и Андре не посмяха да се приближат, след като той грубо ги прати по дяволите с техните помади. Истината е, че за състоянието му нямаше лек.

Повечето от свободното си време прекарваше на платформата сред листата, завърнал се в изходната точка с допълнителна рана, чиято дълбочина още беше неизвестна. Междувременно бе настъпила истинската есен и понякога горе духаше доста студен вятър по мнението на Андреас, който не се боеше, че ще си счупи врата за втори път, и идваше да прави компания на бледия си приятел, и по мнението на Анаис, която, за да избяга от самотата си, решително доверяваше килограмите си на стъпалата от старо дърво.

Но мигар Еви се страхуваше да не хване хрема?

Питам се какво би станало, ако Лор не снимаше филм и ако не беше най-малкото доволна от това, че отново живееше, както непрекъснато повтаряше. Дали щеше да бъде смазана от събитията, или направо щеше да избухне? В случая изглеждаше просто замаяна и замайването й продължаваше, обливаше я като чиста и хладна вода, от която не можеше да изплува.

Еви забеляза само, че Лор си гризе ноктите. Но тъй като още не си хапеше лактите, се отказа да разговаря с нея и я остави на грижите на Ерик Дюнкала.

— Всяка сутрин — сподели той с Еви — се моля да е на линия и се притеснявам до смърт, можеш да ми вярваш. Възхищавам се от куража й и се надявам да издържи. Надявам се да не рухне преди края на снимките. Разбираш ли, ако това се случи, последствията ще бъдат толкова отрицателни, че направо не ми се мисли. Би било ужасно. След цялата енергия, която влага. След това изумително завръщане. Би било сякаш цялата несправедливост на света се е стоварила отгоре й. Бе било много тежко за нея.

— Но какво да направя аз? Какво искаш от мен? Като че ли мога да направя нещо… Какво? Нямам нищо общо с това, човече… Какво?

Ерик носеше чанта, която бе оставил на пода в краката си. Наведе се и извади кутия, украсена с красива златна панделка.