Филип Джиан - Нечистота

Да устои на секса може би щеше да се окаже трудно начинание.

Много неща се разправяха и за майка му, и за някои други.

Когато забеляза Габи, й направи знак да се качи, после се отдръпна от прозореца и внимателно разположи парчетата стъкло в слиповете си, от което членът му напълно се сви.

За Еви Габи бе самото съвършенство. Но дори когато Патрик бе затворен на стотици километри дори когато месеците минаваха и той не се връщаше, тя твърдеше, че наследството не е свободно, и си оставаше като диамант в обвивката си.

А сега, когато Патрик бе мъртъв? Дори Ришар беше впечатлен от вида й. Разбира се, мнението на баща му по въпроса не представляваше интерес, само че Ришар едва я позна, толкова бе променена, и подсвирна от възхищение.

Когато влезе в стаята му, Еви усети парчетата стъкло да се забиват в члена му. Габи Гарлич беше по-висока от него и няколкото години разлика й бяха създали самочувствие, каквото той далеч не притежаваше, особено при такива обстоятелства.

Тя го изгледа по-скоро със симпатия, после седна на ръба на леглото с ръце в джобовете на бледожълтия си суичър. Иначе краката й бяха голи. Разгледа стаята, в която цареше приемливо безредие — в задълженията на чистачката влизаха само прахосмукачката и мръсните чорапи. Поклати глава и заяви, че не може да повярва. Не може да повярва, че Лиза и Патрик ги няма.

Еви й предложи една бира. Тя кимна, но каза, че предпочита да попуши малко трева, ако му се намира и ако няма нищо против.

Еви съзнаваше, че не трябва да прави глупости с капана, който си бе заложил между краката, но толкова искаше да прогони секса от отношенията си с Габи, да не я желае физически, че реши да рискува.

Във всеки случай заплахата като че ли действаше — не се взираше в краката и гърдите й като хипнотизиран. Безпокоеше го единствено миризмата. Нищо не можеше да направи срещу миризмата. Ако не усещаше парчето стъкло, забило се в главичката на пениса му, щеше да се надърви само от миризмата й, нямаше никакво съмнение.

Флегматично извади от джоба на ризата си един джойнт, готов за употреба — Анаис, която ги свиваше сама, заслужаваше само комплименти.

Поднесе й огънче. Всъщност, ако не получеше ерекция и ако не се навеждаше много, всичко щеше да е наред.

Тя дръпна от цигарата, вдиша дима и го задържа в дробовете си, като затвори очи. После каза, че е видяла Ришар на компютъра му и че писателите я очароват от съвсем малка, от деня, в който за пръв път е държала книга в ръцете си.

Добави, че тревата била точно каквото й трябвало след такъв зловещ ден.

Накрая се отпусна на леглото и се загледа в тавана.

— Патрик мислеше, че той е виновен — заяви тя. — Беше се поболял от това. Плашеше ме, когато ми се обаждаше по телефона.

У семейство Кроз някой свиреше на цигулка — Еви си представи ръцете на Патрисия, покрити с червени петна, каквито имаха от главата до петите двамата с мъжа й. Чуваше се шумоленето на гората, движението на хладния въздух между клоните, крясъците на нощните птици и всичко това започваше да се усилва в главите им, защото, макар да имаше всевъзможни недостатъци, Анаис не се шегуваше със стоката, всичко, минало през ръцете й, беше качествено — продаваше скъпо, но само най-доброто, само безупречен продукт.

— Там си беше истински затвор. И половината от момчетата бяха побъркани. Имаше право на едно телефонно обаждане седмично, като до него стоеше един тип и го слушаше. При това таксата беше пет хиляди евро на месец. А пък майка му е същински демон.

Той поклати глава — в тази област нищо не можеше да го учуди. Наблюдаваше я с крайчето на окото си и усещаше, че сърцето му се разтуптява по-силно. Доста невероятно усещане, изострено от факта, че беше по-надрусан. Стоеше срещу нея, опрян на бюрото си, вкопчил ръце в ръбовете му, с превърнат във влажна сламка пенис, и виждаше пред себе си ангел, ни повече, ни по-малко, блондинка с къси коси, със загадъчна усмивка, очевидно изпаднала от небето и приземила се в стаята му, и от тази гледка губеше и ума, и дума.

— Неприятно ли ти е да узнаеш, че съм спала със сестра ти?

Разглеждаше снимките, които Еви бе намерил в нещата на Патрик — както и един портрет на Лиза, трогателно пъхнат в портфейла му.

Отвърна:

— Не. Ни най-малко. Не, не.

На снимките имаше две голи момичета, заспали в едно легло — дори Андреас, който лесно се възбуждаше, беше изстенал от досада.

— Нямам мнение по въпроса — добави Еви, за да доизясни нещата.

Искаше да каже, че няма ретроградно мнение по въпроса. Тя като че ли остана доволна. Разказа му за бурното начало на отношенията си с Лиза, за неочакваното равновесие, което тримата бяха постигнали, и въздъхна.