Филип Джиан - Нечистота

Протегна се в сянката. По тази тема не би говорила с никой друг и се радвала от създаващите се между двамата отношения. Изправи се на лакът, взря се в Еви и обяви, че вижда Лиза, че на лунната светлина приликата е изумителна, че да, наистина вижда Лиза.

Той й предложи да вземе снимките, но тя каза, че не държи, че предпочита той да ги прибере или да ги унищожи, във всеки случай оценявала жеста му.

— И нека да ти кажа нещо — продължи тя, като се опитваше да срещне погледа му. — Нямам намерение да ти досаждам с въпроси.

Еви забеляза баща си, който излизаше от кабинета си и прекосяваше градината със стикове за голф на рамо — знак, че вдъхновението никакво го нямаше. Лицето му беше бледо и напрегнато.

— Всъщност съм напълно скапана — изсмя се тя.

Чуха да се отваря френският прозорец в дневната с нещо като котешко мяукане. Еви сложи пръст на устните си. Тя все пак беше страхотно сексапилна и макар да нямаше никаква неприлична мисъл, слиповете му като че ли отесняха — парчетата стъкло бяха на път да му разрежат члена.

Иначе нещата вървяха добре. Тревата беше особено силна и изостряше сетивата им — двамата се вслушваха в долитащите от кухнята шумове, в отварянето на хладилника и на чекмеджетата, в звънтенето на приборите. Обикновено Ришар не се мотаеше много. Взимаше си нещо за ядене или за пиене и се връщаше в колибата си като пожарникар в горящата къща.

Но този ден беше особен, богат на необичайни събития. Еви не повярва на ушите си, когато чу как баща му се качва на етажа — скръц, скръц, каучуковите му подметки скърцаха по мрамора. Момчето прехапа устни и се втренчи в Габи. Ришар вече вървеше по коридора. Еви би искал да отиде до вратата и да я открехне, да види какво иска баща му и да защити правото си на усамотение, но това бе технически невъзможно, вече не можеше да си позволи и най-малкия жест.

Три секунди по-късно Ришар застана на прага с намерението да попита къде са отишли бирите, които са си били на мястото, преди да си обърне гърба, после забеляза присъствието на Габи.

— О! Добър вечер. Приятно ми е да ви видя. Обърна се към сина си, който гледаше в друга посока, и добави:

— Преча ли?

При което се поусмихна. Габи не оцени реакцията му, особено след това, което бе изпушила — Jock Horror? White Widow?

Погледна часовника си. В най-добрия случай можеше да приеме нахълтването на Ришар за зазоряване. Стана.

— Изобщо не пречите — каза, без дори да го удостои с поглед.

Еви се обърна към нея в момента, когато тя затваряше ципа на суичъра си, и двамата размениха кратък поглед.

— Не си тръгвате заради мен, надявам се? — изрече Ришар.

Габи отвърна, че вече й е време. С лекота избягна колебливата ръка на Ришар, която възнамеряваше да я задържи, измърмори някакво неясно „довиждане“ и се измъкна без повече приказки.

— Приятно и възпитано момиче… — заяви Ришар, когато външната врата се затвори зад гърба й.

Обърна се към сина си — който не мърдаше, мълчеше, стоеше замислено втренчен в краката си, сякаш заварен за бюрото — и му каза с извинителен тон:

— Виж какво, не можех да знам, че е тук. Обаче това момиче винаги е имало лош характер, признай.

Еви усещаше необичайна топлина в панталона си, но мозъкът му не съумяваше да реши какво да прави с тази информация. В това време баща му стоеше там, говореше глупости, обявяваше не особено блестящото си мнение за Габи, при положение че никой не му го искаше.

— Но как можеш да говориш за някой, когото не познаваш? — каза Еви с невярващо изражение. — Колко пъти си разговарял с нея?

— Няколко. Достатъчно. Няма да се караме за такава дреболия, нали?

Ришар не искаше да се кара нито със сина си, нито с жена си, нито с папата, стига да можеше да го избегне. На четирийсет и седем години той разбираше, че трябва да пази енергията си за дългото слизане, което го очакваше — при това прогнозите не бяха блестящи, — и приемаше да заплати цената. Предпочиташе да преглътне някоя и друга обида, предпочиташе да минава за мухльо, отколкото да пипне язва на стомаха или да получи възпаление на мозъка.

За втори път от десетина часа насам Ришар постави ръка на рамото на сина си, който мълчаливо потръпна.

— Ако съм дошъл в неподходящ момент — подзе той, — държа да се извиня. Ако случаят е такъв, искрено съжалявам.

Потърси малко разбиране в изражението на Еви, но беше доста тъмно.

— Тя ще дойде пак. Щом е дошла веднъж, ще дойде пак. Нямаш причина да се притесняваш.

— Не се притеснявам — отвърна Еви през зъби. — Не е това, което си мислиш.