Питър Джеймс - Недостатъчно мъртъв

Патоложката Надюшка де Санча и двамата техници носеха дебели зелени престилки върху зелени работни комплекти с панталони, гумени ръкавици и бели каучукови ботуши. Останалите в помещението бяха със защитни зелени туники и терлици върху обувките. Тялото на Кати Бишоп беше увито в бял найлон, с найлонова торба, захваната с ластици върху ръцете и краката, за да се запазят уликите, които можеше да има под ноктите й. В момента патоложката развиваше найлона, като го оглеждаше за косми, влакна, кожни клетки или някакво друго вещество, колкото и малко да е, което би могло да принадлежи на нападателя й и което тя би могла да пропусне, докато оглеждаше тялото на Кати в спалнята й.

После се обърна да продиктува нещо в диктофона си. Около двайсет години по-възрастна от Клео, Надюшка беше по свой начин жена с не по-малко поразителна външност. Хубава и величествена, тя имаше високи скули, ясни зелени очи, които можеха да бъдат много сериозни, а в следващия миг да заискрят от хумор, под огненочервена коса, в момента старателно прибрана. Държеше се аристократично, както би трябвало според слуховете да се държи дъщерята на руски граф, и носеше чифт малки очила с дебели рамки, по каквито си падаха медийните интелектуалци. Тя остави диктофона до мивката и се обърна към трупа, като бавно извади дясната ръка на Кати от торбата.

Когато най-сетне тялото на Кати беше абсолютно голо и бяха взети и записани проби изпод всичките й нокти, Надюшка насочи вниманието си върху следите по врата на мъртвата. След като ги разглежда няколко минути под лупа, тя огледа и очите й, преди да се обърне към Грейс.

— Рой, раната от ножа е повърхностна със следи от въже върху същото място. Погледни по-внимателно бялото на очите. Ще видиш кръвоизливи — каза тя с глас, съвсем леко оцветен от гърлени средноевропейски модулации.

Старши детективът в шумолящата си зелена туника и тромави терлици пристъпи напред по-близо до Кати Бишоп и надникна през лупата, първо в дясното, а после в лявото око. Надюшка беше права. В бялото и на двете очи се виждаха ясно няколко кръвоизлива — всеки с размер на убождане от карфица. Щом видя достатъчно, той се дръпна няколко крачки назад.

Дерек Гавин пристъпи напред и засне всяко око с макрообектив.

— Натискът върху вените на врата е бил достатъчен да ги компресира, но не и артериите — обясни Надюшка, вече по-високо, като че ли не само на Рой, но и на всички останали в стаята. — Кръвоизливите са сигурна индикация за задушаване и асфиксия. Странното е, че няма следи по тялото… човек би си помислил, че ако се е съпротивлявала на нападателя, щеше да има драскотини или синини, нали? Съвсем нормално.

Права беше. Грейс си мислеше същото.

— Значи може да е бил някой, когото е познавала? Сексуална игра, която се е объркала? — попита той.

— С рана от нож? — вметна Глен Брансън със съмнение.

— Съгласна съм — каза Надюшка. — Това никак не се вмества.

— Вярно е — съгласи се Грейс, изненадан от това как е могъл да пропусне нещо толкова очевидно и отдавайки го на изморения си мозък.

Най-сетне патоложката започна дисекцията. Със скалпел в облечена в ръкавица ръка тя повдигна нагоре разрошената коса на Кати и направи разрез отзад по края на целия скалп, после го обели напред, все така с косата, така че той увисна, обърнат наопаки върху лицето на мъртвата като ужасна, безлична маска. После Дарън — помощник-патологът, приближи с циркулярен трион.

Грейс се стегна и улови погледа в очите на Глен Брансън. Този момент го мразеше най-много — това и отварянето на корема, при което неизменно се размирисваше така, че да ти се доповръща. Дарън натисна бутона и машината зави, а острите й зъбци се завъртяха. А после онзи стържещ звук, който го удари право в стомаха и във всеки един нерв, когато зъбите на триона захапаха черепа на Кати.

Беше толкова зле в този момент, с чувствителния си стомах и пулсиращото главоболие, че Грейс изпита неистово желание да се завре в някой ъгъл и да запуши ушите си. Но, разбира се, не можеше да го направи. Трябваше да изтърпи, докато младият помощник-патолог въртеше триона в кръг и парченца кост хвърчаха като стърготини, докато накрая не свърши. После вдигна горната част на черепа като капак на чайник и разкри лъскавия мозък отдолу.

Хората винаги го наричаха „сиво вещество“. Но за Грейс, който беше видял не един мозък, мозъкът никога не беше сив — по-скоро кремаво-кафяв на цвят. Ставаше сив по-късно. Надюшка пристъпи напред и той я наблюдаваше как оглеждаше мозъка. После Дарън й подаде нож за обезкостяване с тънко острие, който би могъл да идва от някой кухненски шкаф. Тя бръкна с него в черепната кухина, прерязвайки мускулчета и очните нерви, после извади мозъка цял като трофей и го връчи на Клео.