Силвия Дончева - 360 градуса преди края

Тъкмо щеше да получи сигнал за прехвърляне, когато изведнъж се появи това поле, а след него и пленяването. Чувстваше се смазан. Загуби вибрациите от своя свят, дори не помнеше дали успя да предупреди Излъчваща Светлина за Унищожителя… Тя настина го усети и понечи да отговори, но той не можа да я чуе. Не можеше да улавя сигналите от своя свят, само смътно разбра, че са обнадеждаващи. Изведнъж изгуби ориентация, връзките му се разконцентрираха, сетивата загубиха остротата си. Хармонията изчезна. Около Вибриращ Възход се появиха стени, през които той не можеше да премине. Никога не се беше чувствал така и не можеше да разбере какво става. Знаеше само, че този плен произтича от Кълбото, обсебено от Великия Огледален, а също така, че това се усеща в света на Съвършените. Дано да могат да направят нещо. Всичко беше необяснимо, защото от Лъчезарни също долигаха нови свежи сигнали.

Вибриращ Възход реши да не губи надежда. Беше останало едно единствено звено, което му припомняше реалността и му даваше възможност да се ориентира донякъде. Имаше връзка с Анита Бел, която безпогрешно улавяше състоянието му. Съвършеният докрай можеше да проникне в мислите и и знаеше, че тя искаше на всяка цена да му помогне. Мислеше само за това. Не го изоставяше, не се отделяше от съзнанието му, предаваше му ориентири и спокойствие, постепенно ставаше едно с него. Вибрираха и чувстваха в единство, видяха заедно собствения му свят, към който той така се стремеше, моделираха и оформяха общо желанията си, съвместно ги осъществяваха и ползваха. Мислите на Анита постепенно съвсем заприличаха на неговите, започнаха да се материализират по същия начин и вече свободно преминаваха през пространството, достигайки до неговото Завъртване. Съвършените можеха да му изпратят сигнал, щеше да го почувства чрез нея, чрез Анита Бел. Изпита надеждата. Този път беше истинска. Около жената светеше нещо ново. Беше се превърнала в Манас, но и в още нещо, нещо много по-голямо. Беше като него. Първата Съвършенна сред хората.

Почувства и пробива, беше материален. Кутията, в която се намираше Вибриращ Възход се разкъса и нещо тежко и отвратително проникна в пространството до него, като му отвори пътя. Беше свободен. Почувства канала, завихрянето, светлините на родния свят. Отиваше си… Беше у дома.

Но не беше сам. Те, Анита, Майкъл, Светлина, Нуту и Стоун, бяха с него. Проникнати от неговите чувства, мисли и вибрации, вече част от самия него, част от едно по-висшо и по-просторно ниво, принадлежащи едновременно на двата свята, те бяха тук, свързали и обединили мислите и усещанията си в едно.

Тогава разбра истината. Показа му я Излъчваща Светлина, която беше вече щастлива до тях. Всъщност, беше се появил Велик Творец. Творец на Живота. Тя се беше свързала с него, с онзи, който преди време беше показал единствения път на Кълбото напред чрез Любовта към другите и който никога оттогава не се беше отделял от хората, готов да им помогне в най-съдбовния момент. Когато беше получила сигнала от брат си, почувствала невероятната, смазваща сила на Великия Унищожител, Излъчваща Светлина беше поискала помощ, твърдо решена да осъществи връзката си с Висините докрай, готова дори да се разтвори в тунелите над тях, за да потърси Великите Творци на Живота. И тогава, с напора на последната и надежда и отчаяние, Той се беше появил, там от самото Кълбото, от дълбините на Вселената, чрез съзнанието на самите хора, със светлина по-ярка и от най-прекрасното лъчение и със сила по-могъща от всяка друга в света. Беше облял в миг пространството с любовта и саможертвата си, обгърнал нежно Кълбото, съсредоточил се дори към Господаря на Мрака с доброта. Със силата си да твори, той беше поставил всяко нещо на местото му, изравнявайки до съвършенство противоположните енергии. Сблъсъкът е бил страшен. Черното и светлото, хоасът и светлината, обвити в една неразделна нишка от могъщество, бяха обгърнали световете и бяха навлезли като вихър в човешката Вселена, вдъхвайки и съвършен синхрон. Тогава благодетелността на Съвършените се беше върнала в невероятния им, прекрасен свят, а хората, с техния интелект се бяха прибрали в границите на Кълбото. Властта на Огледалните над Първата Спирала беше прекратена. Напълно уравновесена от равната и противоположна по посока сила на Великият Творец. Хората се бяха освободили, съзнанието им също, а посланието за бъдещето им беше ясно. Същевременно битката във Висините продължаваше и нямаше да свърши скоро, разпростряла се и на другите нива, недосегаеми за Съвършени и за Манаси. Но тя зависеше и от бъдещия избор на хората преди Завъртването на Обединените Спирали. Но не беше вече така страшно. Човекът знаешеа за двете сили — истинската и обратното и отражение; беше разбрал, че пред него стоеше сводобният му избор да тръгне по пътя си нагоре по една от тях, или към лъчезарното творчество на Светлината или към грубата и отблъскваща сила на мастиления Мрак, недокоснат още от живототворящите лъчи на любовта.