Силвия Дончева - 360 градуса преди края

В същото време влезлите в сражението човешки Манаси продължаваха да затварят и обезвреждат пръсналите се навред черни създания, подпомогнати от Нуту и Анита Бел. Навсякъде в падината се разстилаха мощни енергетични течения, които непрекъснато обгръщаха и трансформираха енергията на тъмнината, защото прнципът беше, че там където проникваше светъл лъч, не може да има чернота. Опасноста се състоеше в изчерпването на светлината, защото тогава Стихията беше по-могъща.

Потвърждение на това бяха заповедите, които Вибриращ Възход и Манасите дочуваха през цялото време от страна на Огледалните братя. Тъмните бяха готови на всичко. — Поемайте без колебание, независимо от болката енергията им — заканваха се един на друг те, като по-силните постоянно изтласкваха напред по-слабите. — Колкото повече се изтощава светлината, толкова по-скоро ще свърши битката и просто ще ги унищожим — злорадстваха те. — Нещо, което те не могат да направят с нас. Бяха готови на всичко, защото добре разбираха, че друг такъв шанс за власт едва ли щяха да имат чак до следващото Завъртване. Напълно пренебрегваха загубите си. — А резервите. Слънчевата светлина ще ни ликвидира, ако избухне пак — тревожеха се тези, които бяха по-слаби и обречени. Саможертвата не беше най-силното им качество и всеки от тях искаше да оцелее. Състраданието обаче също не беше сред достойнствата им…

— Светлината няма значение, не и обръщайте внимание, ако унищожите малката шейна на джуджето тя няма да избухне. Тогава можете да убиете и Съвършения…

Тези нареждания се чуваха и разбираха от всички участници в битката и от двете страни. Обстрелвайки се с мощни светлинни потоци мисловна енергия, от доста време те знаеха всичко един за друг затова решаваща бе не стратегията, а единствено времето и потенциалът. Свежи сили бяха наложителни. Ожесточението беше такова, че дори колосални енергийни запаси се изтощаваха много бързо. Ударите бяха постоянни и страхотни, а светлината бързо стопяваше потенциала си, попивайки сред незиброимите пълчища хаос. Изчерпваше се и четвъртата капсула на Нуту. Повечето от човешките Манаси бяха на края на силите си и се наложи Вибриращ Възход да пренебрегва на моменти тунела, допускайки по него нови свежи сили на противника, за да защити някои от тях от безвъзвратно изпепеляване. Той знаеше, че това може да им коства цялата битка, но същевременно се подчиняваше на Закона за опазване на живота и отиваше бързо на помощ.

В този момент на върховно изпитание той беше забравил дори за своите, беше престанал да се надява и на Великите и разпръскваше със сетни сили последната си енергия, надявайки си да запуши в последния момент с тялото си прохода между световете. Така не допусна информацията за войните на Съвършените до Мрачните. Те не знаеха за помощта и не се концентрираха до последно. Именно тогава, когато тъмните им тела го бяха обкръжили като глутница, а той за пореден път загиваше, подкреплението дойде. В един момент редиците от Съвършени, които вече беше видял при връзката със сестра си, изведнъж се появиха в падината. Те явно използваха както изненадата, така и последните остатъци от слънчевата енергия, надявайки че ще получат нова четвърта светлина. Бяха уверени и силни; без миг почивка заобиколиха Черните и просто ги ослепиха със светлината си. Не жалеха енергия. Заредиха Благодетелните и ги измъкнаха от лапите на Мрака, който се канеше вече да ги завлече в света си и да ги превърне в едни от тях, дадоха дъх и на обикновените хора, които умираха, не издържайки мисловното напрежение в околността, втурнаха се дори в черния тунел, обливайки и него в светлината си. Потоци от блясък достигнаха даже в нивата на Втората Спирала, затънала във вечен леденостуден мрак и оттам се чуха викове на ужас. Господарите на Мрака бягаха, като се опитваха да се завърнат в царството си и да избегнат затвора на светлината. Някои от тях в отчаянието си дори насочваха собствените си мисли срещу останалите Унищожители, а и срещу самите себе си, не желаейки да станат Деца на светлината. Други, по-коварни и силни, се орентираха към човешките лайнери и молеха за помощ. Знаеха, че хората могат да бъдат объркани и затова им обещаваха много неща и най-вече силата и богатството си. И някои от тях успяха. Единствените, които видяха или по-скоро инстинктивно почувстваха влизането на няколко Унижощителя в човешките лайнери, бяха Вибриращ Възход и Анита Бел. Учуди ги липсата на съпротива от екипажите. Наистина това бяха кръстосвачите, на които нямаше Благодетелни Манас, но въпреки това хората вече безпогрешно познаваха Господарите на Мрака и трябваше да реагират отрицателно. Роботите също можеха да сигнализират за опасността, но отклик нямаше и затова двамата; Съвършеният и Анита, верни на закона за защита, тръгнаха на помощ, решили, че корабите вече са завладени. И какво беше учудването им, когато не откриха нищо върху тях. С приближаването към лайнерите нещата се нормализираха и излъчванията на отрицателната мисъл от тях сякаш потъна в небитието. Енергията около кръстосвачите беше нормална, а хората уверени, че нищо е се е случило. — Наистина току-що имаше опит за атака на кораба — отговоряше всеки един от капитаните им, — но тези същества бяха крайно омаломощени и затова сякаш се стопиха в нищото при приближаването си към кръстосвача. Някои от Манасите явно ги е прихващал и елеминирал — бяха убедени те. Държаха се съвсем адекватно и спокойно, а хуманоидите също не издаваха намек за безпокойство.