Силвия Дончева - 360 градуса преди края

— Но е пленен Магът — каза Майкъл, който също напрегнато следеше образите. — От неговите архиви са взели данните за Нуту, за странния му произход и за способностите му на Манас. Той наистина е в опасност, още повече че отпреди е свързан с нивата под Вселената, затова е джудже и може действително много. Ще го приемем веднага — отсече пилотът, разгледал вече цялата информация. — Защото изглежда сте прави и военните замислят нещо много нечисто. В картините полетата им са тъмни и хаотични. Не мислят доброто нито на нас, нито на Лъчезарни. Решили са да ни пленят. Фрост се обърна към хуманоидите и препотвърди заповедите на Анита за изпращането на малък прехващач, който щеше да поеме Нуту и да го насочи към Лъчезарни. Заповяда да бъде приготвена долната палуба за Приемане, като за всеки случай се изолират всички останали сектори на лайнера. — Дай ми свръзка с кораба на адмирала — нареди пилотът на Рема до него. — Трябва да разберем повече за намеренията им. — Беше решил да изясни окончателно позицията си пред Командването след като разбра от образите на Анита, че искат да завладеят Лъчезарни.

Вибриращ Възход бързаше да изпълни последната си задача и да провери какво предизвикваше у него тази тревога за Лъчезарни. Беше се свързал отново със своя свят и разбра, че там вече всички го очакваха с нетърпение, безкрано доволни след завръщането на войните. Последните данни бяха, че съхранената енергия на Кълбото е върнала живота в неговото Завъртване, като е възстановила равновесието и е намалила загубите и опасностите. Нещо повече, проникващата оттук сила, органично свързана с първична им същност, беше отприщила много забравени или неизползвани още сили в неговия свят. Беше научил, че сега връзката с горните нива е по-крепка и по-осезаема отвсякога. Очакваха пряк контакт с Великите Творци, защото беше се върнало първичното усещане за цялост и единство. И сега то беше на едно по-високо ниво, присъщо на новите поколения и клонове. Затова Вибриращ Възход с още повече радост и надежда очакваше прехвърлянето. Искаше да бъде свидетел на промените. Същевременно тревогата му оставаше. Около него без явна причина се струпваше черно напрежение, той се чудеше дали това не беше свързано с новопоявилите си лайнери от Кълбото или пък отново с Господарите на Мрака. Смътно долавяше със свръхчувствителните си органи опасност и заплаха, но не можеше да си ги обясни, защото те странно му убягваха. Затова беше решил да остане. Знаеше, че посланията са разбрани и то не само от Анита Бел, но от цялата система на Кълбото. Усещаше го с цялата си същност; потвърждаваха го и данните в Родината му. Там бяха почувствали Разбирането и Промяната. Бяха сигурни, че човекът вече не е същият, че Завъртването на Спиралите няма да го завари неподготвен както преди. Въпреки това обаче оттук се носеше силно напрежение и болка, както от Огледалния свят. А Тъмни нямаше, бяха останали само хора. Трябваше да разбере къде се крие опасността и то преди да изчерпи енергията си. Вибриращ Възход беше започнал да се страхува да не занесе някаква угроза в своя свят, а оттам и в Горните предели. Затова трябваше да се свърже с Анита Бел и да си изясни нещата. Тя вече твърде добре боравяше с енергията на съзиданието и диалогът помежду им беше лесно осъществим. Затова сега мисълта му полетя с радост към нея. Трябваше му отговор на тревожните въпроси и тя сигурно можеше да му го даде.

Всъщност на Лъчезарни в момента хората изследваха нещо в околното пространство — онзи благотворен, ярък Манас, който носеше първичната сила. Бяха се свързали с него и той се намираше при тях, съвсем добронамерен и благ. Но откъде идваше захлахата, питаше се непрекъснато Съвършеният. Тя съществуваше и се усещаше все по-ясно, хората в кораба бяха необичайно напрегнати и тревожни, изправени пред някаква дилема. Трябваше да се намеси в мисловните им образи, да разбере и насочи мислите им към себе си и да проучи проблема. Енергията му беше предостатъчно. Съсредоточи се и започна да изследва съзнанието и мислите на Анита Бел.

Веднага разбра, че конфронтацията е вътре в Кълбото, между отделните личности в него, толкова специфични и отличителни един от друг че трудно се възприемаха като едно Цяло.

Напрегнат разговор се водеше между командира на Лъчезарни и адмиралския лайнер. Това не предвещаваше нищо хубаво, защото адмиралът беше ядосан. Нещо тъмно засенчваше мислите му, но Вибриращ Възход не разбраше какво.