Силвия Дончева - 360 градуса преди края

— Поради противоречивите данни на компютърните системи приехме — казваше той на Фрост — че Манасът, който Вие току-що взехте на Лъчезарни, е част от нечовешкия произход в света. Той е източникът на необикновеното лъчение от Земята, същевременно е човекът, потънал преди време заедно с модела на Вселената под Карнак. Много е важен за силите на Охраната и затова вече изпратихме една от нашите свръзки да го прибере. — Не сме сигурни, че ще искате да го приемете адмирале — не се съгласяваше Фрост. — Мисля, че първо бихте искали да го изслушате, а после да решите. Всеки момент ще дойде тук, защото сега още разговаря с Анита, с която се оказаха стари познати… — Не, това не е необходимо. Знаем всичко за тази връзка, осведомени сме за миналото му и отношенията му още от дете с други светове. Допускаме, пък и неговият учител в Тива потвърди, че не пренадлежи изцяло на човешкия род. Знаем за мисията му. Всичко потвърждава вашите данни и достоверността на посланието, но както Нуту, така и Съществото пред лайнера ви, капитане, са жизнено необходими на човечеството, за да се разработят методите за развитие на човешкия мозък. Освен това трябва да открием отново ключа към модела на света, за което ни е необходимо и вашето сътрудничество. Затова след завършване на задачата ще вземем и Анита Фалкон Бел при нас. Между другото прихващачът е вече пред люковете на Лъчезарни, капитане. Съдействайте ни…

Майкъл с мъка преглътна последните думи и като се направи, че не ги е чул, се съгласи дипломатично със заповедта. Той много добре разбираше, че това не бяха мисли на Адмиралтейството. Целта беше много по-висока — Вибриращ Възход, Съвършените и Вселената. Трябваше да защити първо тях. Ноне знаеше как.

— Виждам, че и Анита е вече при вас, а с нея и Нуту — каза адмиралът. — Да, току-що влязоха, роботите ги уведомиха за разговора и намеренията ви и вече можете лично да преговаряте и с тях. Мисля, че Анита иска да ви съобщи нещо много важно — заяви пилотът. Беше отчаян, а последните думи спонтанно се изплъзнаха от устата му. Той не знаеше нищо ново… Оказа се обаче неволно прав, разговорът с Нуту наистина беше дал резултат. Анита атакува директно…и всички усетиха силата и, защото тя знаеше много. — Адмирале, това което искате от мен е невъзможно и няма да стане — тонът и беше безкомпромисен. — Ние, включително разума пред Лъчезарни знаем истинските ви намерения и поради това само след секунди той ще напусне тунела, дори ако трябва да се бием за това. — Майкъл се учуди на агресивността и. Тя искаше да предизвика адмирала, излъчваше сила…

И наистина постигна това. Адмиралът стана още по-категоричен и неотстъпчив, раздразнението му се повиши, а мислите му се объркаха. — Какво значи да си тръгне. — попита ядосано той. — Не може да си отиде, защото преди това ще трябва да премине през полето създадено от нашите кораби, а той не е в състояние да унищожи ничий живот. Ще остане и ще се подчини на нас. Всички усетиха раздвоението и в този миг почувстваха Тъмния. Само за секунда, но и тя беше достатъчно на Вибриращ Възход и Анита добре знаеше това. Вибриращ Взъход вече бе ше предупреден, а отсрещната страна беше бясна, разбрала, че е подценила хората. Връзката се прекъсна. Беше сигнал за война…

Анита, едва изчакала угасването на обемния образ, се хвърли тревожно към Фрост. От агресивността и не беше останала и следа, страхът и беше съвсем нов. — Майкъл трябва да направим нещо, те ще се опитат да го заловят — задъхваше се тя, — въпреки че той вече знае…

— Знае какво. — Майкъл нищо не разбираше, макар и да предусещаше неприятните новини. Наостри уши.

— Онова, от което най-много се страхувахме. То се оказа истина. Малко преди края на битката Нуту забелязал точно като мен и Вибриращ Възход, че един странен Унищожител се е промъкнал след атака на Съвършените от един кръстсвач към адмиралтейския кораб, като ги е заблудил. А там е нямало Благодетелни Манаси и никой не го е усетил. Миг след това и лъчението му е спряло. Нуту предполага, че е останал и се е прикрил там, манипулирайки адмирала, офицерите, а може би и свръзката им с Центъра, да не кажа всички военни на Алтея. В това време и други, по-малки унищожители са проникнали на някои други кръстосвачи. Ние, всъщност тогава ходихме натези кораби, но не открихме нищо… — Искаш да кажеш, че затова постъпват така. — възкликна Майкъл. — Няколко от онези ужасни катранено-черни същества са на военните кръстосвачи.

— Да, току-що го научих. Въздействието не е външен източник, а идва отвътре. Нуту беше толкова ужасен от това, че е криел досега мислите си, за да не го прихванат. Каза ми го едва тук на борда. Сподели и, че това не е обикновен Унищожител. — А какъв. — Фрост недоумяваше.