Силвия Дончева - 360 градуса преди края

Анита въобще не се колебаеше. Тя беше категорична:

— Ако им позволим да изстрелят полевия заряд срещу Вибриращ Възход, това ще означава, че ще навлезем в нов конфликт, война, себеунищожение, нова намеса на събратята му. Има нещо неясно в поведението на офицерите. Усещам го още отпреди битката… Може би някой им влияе… — Като преди от Алтея…, Тъмните. Вълната от ужас отново обля пилотът. Той добре знаеше, какво можеше да означаваше това и колко бяха безпомощни… — И те са ги убедиил, че въздействието на Съвършените е хипнотично, дезинтегриращо и вредно за хората, че трябва да ги уловят и изучат…

— Да. Сега Командването действа като в случай на епидемия. Мрачните ще унищожат всичко и всички, а накрая дори себе си. Това са целите, а ние ще бъдем първите жертви. Военните са убедени, че Съвършените са врагът, искат да пленят Вибриращ Възход, да го изследват и разучат, да го изплозват може би като заложник на другата страна. Трябва да предотвратим това. — Влезе един от хуманоидите и Майкъл се обърна, за да вземе поредното съобщение, вероятно от Центъра. Беше изненадан когато го прочете.

— Молба за Приемане на кораба — съобщи той след няколко секунди. — Адресирано е до тебе — подаде го той на Анита. — От този Нуту, отгоре е. Иска връзка и изглежда е изплашен, усеща абсолютно същото… — Нуту, бях забравила за него. Боже мой, значи съм права, защото той също е Манас и не греши — възкликна Анита, когато чу това. Дори неволно погледна към илюминаторите на Лъчезарни, въпреки че там не се виждаше нищо освен светлините на Вибриращ Възход. — Разбира се, че ще осъществим връзка и ще го приемем на борда — потвърди тя на робота. — Всъщност Майкъл, забравила съм да ти кажа, че тове е моят Нуту от Детският град. Разпознах го непосредствено преди битката, когато се оказа, че тъкмо той е онзи благодетелен Манас, които ни помогна в началото, намиращ се едновременно и тук, и над модела на Вселената. — Джуджето от Детския град, от Снежанка. — Фрост беше изумен. — Да това е той и сега, както разбираш ни моли за помощ. Усещам мисълта му. Знае за новите планове на Военните и затова търси спасение при нас. — И какво точно искат от него. — попита още по-озадачен Фрост. Засега той знаеше за намеренията на Главното Командване към Вибриращ Възход, но не се досещаше какво можеха да получат от Нуту. Все още не можеше да повярва в способностите и намесата на джуджето.

Всъщност той вече беше на монитора за връзка с Лъчезарни и всеки момент щеше да се появи върху видеозора, за да уточни молбата и разясненията си.

— Значи има защо да се страхуваш, въпреки че ти спаси Вселената, ти и твоите приятели — питаше го Анита, опитвайки се да разбере цялата ситуация. Чувствата и бяха все по-тревожни. Отговорът на джуджето я обезпокои още повече. — Свързано е с чуждия произход пред вас, но ще ти обясня, след като дойда на борда — наливаше масло в огъня Нуту. Той също мислеше за Вибиращ Възход, за бъдещето и знаеше много неща. Щеше да им бъде полезен.

Анита кимаше все по-сериозно с глава, обсебена напълно от мисълта за прехвърлянето.

— Ще проектираш въпрос за него ли. — попита Светлина, предугадила намеренията на сестра си.

— Да, бях забравила за тази възможност — отговори и Анита. — Щях да го направя по-рано, но нещата се объркаха. А колкото и да е странно, това наистина е той. Намира се на Земята и в същото време е тук, над нас, заплашен и от Космоса, и от военните. — Ето вижте готовата картина — продължаваше проф. Бел. — Всички данни потвърждават, че това е същият Нуту, за когото ви говорих и който наистина е свързан със съществото пред нас. Долавя се и опасността поради неща, които не са съвсем ясни за нас, но имат връзка с миналото на човечеството. Появиха се и изчезнаха храмовете на Слънцето в Карнак, под който е моделът на Вселената… — Да, той явно знае много за Спиралата, той и неговият учител — Меслин, когото военните вече са пленили — разчиташе данните Светлина. — Затова Нуту иска защита. Ще го използват, както искат да използват и Вибриращ Възход, в полза на Тъмните. Ето, не са могли да хванат жрицата, която е успяла да затвори в последния момент кристалната сфера над долината и да обезвреди със собственото си мисловно поле унищожителния Манас — археолог, проникнал заедно с Военните в долината на Проникновението. След това е изчезнала. — Да, Лития е свършила невъзможното — потвърди Анита. — Спасила е Земята и Вселената, защото както виждате, тя е била Съвършена. Дълго време е наблюдавала и хората, и Кълбото. Била е пазителка на модела в магмата и след като той е изчерпил предназначението си, тя си е отишла заедно с другите, след битката… Това е сънят за браминът. Пазителката на огъня в недрата на Земята още от началото на сътворението.