Пол Дохърти - Маската на Ра

Съдията се извърна към него:

— Какво искаш да кажеш?

— Не ми се прави на три и половина — ядоса се Асурал. — Цяла Тива е в смут. Полковете на Озирис и Изида лагеруват досами града. Пет ескадрона колесници са придвижени насам от юг. Може сега да сме в сезона на покълването, но не е трудно да се забележи, че е дошло и времето на хиената.

— Хайде, драги ми Асурал, ти си шеф на храмовата полиция, а не врачка. Не ми задавай гатанки, а изречи високо и ясно мрачните си прокоби и предупреждения.

— Не са едно и две — отвърна Асурал. — Астролозите в Дома на живота са видели падаща звезда. И ходещи мъртъвци по алеите в града отвъд Нил. Наследникът на фараона е още дете. А доста други ламтят за трона…

— Добре, но аз съм просто съдия — припомни му Амеротке, — който раздава правда в името на фараона.

После отвори вратата и влезе в Залата на двете истини. Вътрешният двор отвъд нея сега бе пуст. Жреците бяха поръсили тамян и окадили вратите му, а писарите се бяха погрижили да приберат книгите със съдебните предписания. Залата също бе пуста и празна. Амеротке прекоси залата и напусна храма. Стражата отвори и затвори след него храмовите порти от полирана мед. Съдията продължи надолу покрай огромните, извисяващи се в небето пилони. Дромос, пътят на сфинксовете, бе опустял. Полъхна освежителен бриз; отиващата си дневна светлина се спря за кратко в розовите сега сфинксове и те сякаш оживяха в своя странен живот. Амеротке мина бързо покрай тях. Вече се намираше в обширния преден двор на храма. Спря за миг. Струваше ли си да се прибира направо у дома? Или да отиде към северната част на града и да се отбие при жреца по погребенията в храма на Амон Ра, комуто бе платил да се помоли за починалите му родители? Амеротке пое дълбоко дъх: там бе умрял божественият фараон. Можеха да помислят, че ги посещава по служба.

Реши да продължи надолу под палмовите дървета, където по-рано днес бе видял Шуфой в ролята му на продавач на амулети. Облегналото се на едно дърво джудже бе потънало в дълбок сън. В скута му имаше празна чаша за бира. Амеротке приклекна и доближи устата си до ухото на джуджето:

— Спи се само в часовете на нощта, но докато Ра е на небосклона, трябва да използваш светлината за живот! — извика той звучно.

Шуфой се стресна:

— О, господарю! Забави се повече, отколкото очаквах… — и се изправи с мъка.

— Колко бирички изпи, а? — потупа го съдията по главата.

Шуфой не отговори, само направи обидена гримаса. После тръгна пред господаря си и се развика:

— Сторете път на Амеротке, върховния съдия в Залата на двете истини! Божественият служител на любимия ни фараон…

— Замълчи! — стисна го за рамото съдията. Представлението се повтаряше всяка вечер, но сега Амеротке бе твърде уморен и последното нещо, от което имаше нужда, бе мученето на Шуфой.

— Но, господарю, само си върша работата — завайка се недоволно джуджето.

— Аз също — закачливо отвърна съдията, докато излизаха през пазарището.

— И каква е твоята работа по-точно? — поде играта Шуфой.

— Да гледам внимателно, да слушам и да отсъждам. Ето например като онзи човек — Амеротке посочи към един смугъл и безвкусно облечен мъж със златни амулети на китките и масивни обеци на ушите. Мъжът се излежаваше под едно дърво край сивокоса жена, която му продаваше горчива нубийска бира. — Огледай го, Шуфой! Какъв е според теб?

— Ами… сириец. Може би търговец…

— Но тогава едва ли щеше да се излежава и да смуче бира! Огледай го пак! — джуджето се втренчи в мъжа и мълча известно време. Амеротке се усмихна и продължи: — Добре, сега ще ти кажа кой е… Лицето му е обветрено и загоряло, явно мъжът работи на открито. Не носи сандали и краката му са загрубели, но не е просяк, защото е облечен в скъпи дрехи. Ножът в пояса му е с извито острие и значи не е изработен в Египет. Седи на коравата земя, но видът му говори, че му е удобно и приятно. Готов съм да се обзаложа, че е финикийски мореплавател, че скоро е слязъл от кораба си по Нил, продал е цялата си стока и е пуснал екипажа да поскита из града.

— Колко залагаш? — попита Шуфой.

— Един сребърен дебен — отвърна Амеротке с непроницаемо изражение. — Иди да го попиташ.

Джуджето се заклатушка натам. Чужденецът измери с поглед ниския му ръст, но отговори изчерпателно на въпросите му. После се обърна, усмихна се на Амеротке и каза още нещо. Шуфой се върна с ядно поклащане.

— Прав си — рече, забол брадичка в гърдите. — Наистина е финикийски моряк. Пристигнал е тази сутрин и ще остане два дни. Имали са успешен ден и момчетата му хукнали да се забавляват със спечеленото. Праща ти много поздрави, защото бил чувал само добри неща за теб… — тук съдията потри доволно ръце и изви очаквателно вежди, но Шуфой се развика: — Но не е честно! Нищо не ти дължа! Няма да ти платя!