Пол Дохърти - Маската на Ра

— Продължете — каза той.

— Тогава нека богинята Мерецегер бъде свидетелка, че говоря истината. Почитаемият Сетос сигурно не знае, че ако божественият фараон е бил ухапан от такава усойница, предсмъртните му конвулсии са щели да ужасят всички присъстващи.

— Но той наистина е изпаднал в конвулсии — възрази смутеният Сетос. — Обичната съпруга на бога, самата Хатусу казва, че това е станало в храма на Амон Ра.

Възрастният жрец направи опит да прикрие изненадата си.

— Толкова късно? — упорстваше той. — Трябвало е да се случи по-рано.

— Вече призовах боговете — прекъсна ги Менелото. — Сам помолих за тяхната отсъда.

Амеротке се обърна към писарите, но те бяха свели глава. Погледна към смрачаващия се вътрешен двор. Трябваше да размисли, да претегли и отсее истината от ненужното.

— Заседанието на съда се закрива — обяви той. — Работата му ще продължи утре заран. Капитан Менелото ще остане под домашен арест. С това приключвам днешния ден!

Съдът бе разпуснат. Възрастният жрец с мъка се надигна да си ходи. Писарите разговаряха приглушено. Амеротке остана на мястото си. Едва когато Менелото напусна залата, Сетос стана, приближи се и приседна пред съдията.

— Надявам се, съдът няма да приеме за нередно, ако главният обвинител на божествения фараон попита съдията каква присъда или наказание ще наложи, в случай че процесът приключи с присъда в полза на повдигнатите обвинения.

— Нали не се опитваш да ми кажеш, че ще настояваш да бъде отнет животът на този човек? Съдът няма да го допусне. Може би понижение в чин или пък глоба, но не и смърт…

— Заточение! — рязко отвърна Сетос. — Да бъде затворен в някои оазис на запад в Червените земи! Не забравяй, че и аз изпълнявам заповеди — допълни той за пояснение. — Царският съвет настоява за смъртна присъда. Успях да посмекча гневното им усърдие.

— Ще видим.

Амеротке се изправи и въпреки че осъзнаваше липсата на любезност в моментното си поведение, обърна гръб на Сетос и влезе в малкия страничен параклис при Залата на двете истини. Там той протегна ръка и докосна големия анкет 11 11 Оригиналът на тази дума е „анк“ — свещен кръст, кой го символизирал живота в Древен Египет. — Бел.прев. , нарисуван досами входа като символ на истината и живота. На стената до него бе изобразен фараонът Тутмос I в момент, когато сразява враговете на Египет: как бойният кривак в издигнатата му ръка се спуска над пленник от земите на Куш. Художникът бе уловил съвсем точно чертите на фараона — слабото решително лице и свъсените вежди на Тутмос. Амеротке се поклони. Дали Ка на фараона вече е посетила този храм? А той следи ли заседанията на съда?

Съдията затвори вратата, обръщайки хитроумната ключалка така, че дървеното езиче да захапе и да я държи затворена. Свали от себе си гръдното украшение и всички служебни отличителни символи. Постави ги в специално ковчеже, облицовано със седеф. После коленичи, пред статуята, както правеше винаги.

Нещо бе объркано от самото начало. Не можеше да кори Сетос, защото в качеството си на Очи и уши на фараона той просто изпълняваше чужди заповеди, но имаше и нещо друго — някакво непреодолимо противоречие: ако фараонът е бил ухапан от усойница на борда на „Слава на Ра“, неминуемо е щял веднага да изпадне в предсмъртни конвулсии и в никакъв случай нямаше да стигне жив до храма на Амон Ра. Тогава защо към Менелото бяха предявени такива обвинения? Нима искаха да направят от него изкупителна жертва? Или се готвеше нещо друго? Още по-тъмно и тайно? Ако божественият фараон не е бил ухапан при слизането му от царския платноход, тогава кога? Какво се бе случило? Амеротке се върна към плъзналите слухове за осквернената гробница на фараона — върху незавършеното още свято място ясно се четяха проклятия и заклинания, намацани с човешка кръв? А и онези гълъби, дето се строполиха от небето с кървящи тела… Случайно ли бе всичко това? Стечение на обстоятелствата? Оскверняването на царския гроб бе сериозно провинение. И то когато фараонът се завръща като победител от боевете по протежение на делтата. Не може просто така в Града на мъртвите отвъд Нил банда отявлени богохулници безнаказано да творят ужасяващите си престъпления. Но на кого му е притрябвало да избива гвардейската стража и да поругава недовършената гробница? И защо? Да обереш гроб, е по-разбираемо, но да го оскверниш със заклинания — такова нещо не се бе случвало!

Амеротке въртеше пръстена на ръката си. Защо божественият фараон бе прокълнат? Трябваше ли да приеме оскверняването като издадена смъртна присъда? В такъв случай смъртта му бе като изпълнение на тази присъда и излизаше, че не става дума за небрежност или липса на компетентност, а за същинско убийство. И защо оскверняването на гробницата не бе споменато по време на процеса? Да, утре той ще постави този въпрос, но трябва да внимава: в никакъв случай не бива да го обсъжда с когото и да е, защото и най-незначителният намек, че фараонът е бил цел на съзаклятие за убийството, ще хвърли Тива в силен смут. И ако не успее да докаже твърдението си, със сигурност ще го обезглавят.