Пол Дохърти - Маската на Ра

Амеротке склони глава към стената, поемайки с удоволствие идващия от нея хлад. В този момент на вратата се почука. Съдията не помръдна — искаше му се да се прибере пешком вкъщи и да прекара спокойно вечерта. Да върне спокойно мислите си към чутото и видяното през днешния ден. Да не пришпорва решаването на казуса. Всъщност кой ли толкова бързаше да осъди Менелото? Наследникът на Тутмос? Не, той бе едва дете. Може би Хатусу — съпругата на фараона? Или везирът Рахимере? А защо не главнокомандващият генерал Омендап, който не чак толкова тайно завиждаше на Менелото? Или Байлет, този лукав главен писар в Дома на среброто, царската хазна?

Амеротке си спомни как веднъж се бе заиграл по острите скали от пясъчник над Тива и се бе озовал в някаква дълга и тъмна пещера. Сега усещането му бе същото.

Почукването стана по-настойчиво. Амеротке се изправи и отключи вратата. Асурал веднага се вмъкна — лицето му беше като посипано с пепел, а очите, обичайно присвити от някакво вътрешно доволство, сега се въртяха неспокойно. Той свали шлема си и опипа поясния ремък, след което пръстите му заиграха по дръжката на меча, оформена като глава на чакал.

— Амеротке — пошепна той, сякаш стаята бе пълна с външни хора, сочейки назад с пръст над рамото си: — Даваш ли си сметка, какво бе казано там?

— Да, драги Асурал, изслушах внимателно свидетелските показания.

— Господарю мой, не се подигравай с мен — обърса потта от главата си началникът на храмовата полиция. — Умът ми не реже като твоя. Аз съм само войник, но прям и честен.

— Винаги се пазя от хора, които сами се определят като прями и честни — отвърна Амеротке. — Асурал, ти си лукав хитряга и макар че си тежък на тяло, на ум си доста плитичък. Лисица си ти, приятелю. Но си добър като полицай. И неподкупен. И затова те харесвам и уважавам… — Асурал въздъхна и раменете му поувиснаха.

Съдията продължи:

— Затова не се вмъквай тук да ме тревожиш допълнително. Добре знам какво бе изречено там. И вярвам, че божественият фараон е умрял от ухапването на онази усойница толкова, колкото и ти. Как и защо е бил убит, остава загадка. Трябва да преценя докъде се простират прерогативите на моя съд и откъде започват запретените ходове на дворцовата клика в лицето на царския съвет.

— Остава отворен и въпросът с обирите на гробници — отпочна Асурал, като се чешеше зад едното ухо. — Току-що получихме сведение за поредната кражба. Този път е била поругана могилата на покойната съпруга на генерал от войската на хетите. От семейството отишли в гробницата на поклонение. Вратата се оказала непокътната, нямало следи от взлом, но амулетите, огърлиците и малките сребърни чаши, оставени в портика, липсвали. Роднините са решили да подадат официално оплакване в Дома на милион години…

— Напомни ми за една приказка, която съм решил да разкажа довечера на децата си — бе отговорът на Амеротке. Асурал въздъхна и погледна на другата страна. — Обещавам ти — продължи с вече благ тон Амеротке, — че като привършим сегашния случай, ще разгледаме и нещата с грабителите на гробници. А какво ще кажеш за свидетелските показания срещу Менелото?

— Както сам отбеляза, капитанът си връща едно към едно на всеки довод, представен от Очите и ушите на фараона. Прилича ми на патова ситуация от игра на дама.

— Ами свидетелите? — попита Амеротке. — Какво ще кажеш за Пией.

— Противен ми е. Обитава сенчестите територии между деня и нощта — заклати насам-натам глава Асурал очевидно като знак на неодобрение. — Другарува само с уличници и проститутки. Освен това е и любител на дупенцата на малки момчета. Или, казано с две думи: той е човек, свикнал да пие от много и различни чаши, едни от тях са чисти, но другите — мръсни.

— А като лекар добър ли е?

— Той е доста богат и не мисля, че би излъгал за пари — леко се усмихна Асурал. — Страхлив е и не ми се вярва да е излъгал под клетва. Едва ли би искал да прекара остатъка от живота си като каторжник в Синайските златни мини.

— А Лабда?

— Той обитава една пещера навътре в Долината на царете. Грижи се за малък параклис в чест на Мерецегер. Честен човек е — Асурал внезапно млъкна: от дърветата във вътрешния двор мрачно и протяжно се обади кукумявка. — Време е да тръгваме — рече след известна пауза.

— Добре се грижиш за сигурността ми — похвали го Амеротке.

— Налага се и сам да внимаваш.