Пол Дохърти - Маската на Ра

— Не се налага да докосвате сам изображението — каза Амеротке. — Ще го направя вместо вас.

— Оказвате ми голяма чест редом с проявено състрадание — рече възрастният мъж с изненадващо силен глас и погледна с мътнобелите си сълзливи очи към съдията. — Заклевам се, че ще говоря само истината, след като ръката ви допре до лика на Маат. Защото не ми остава дълъг престой в тази торба от плът: вече се приготвям за пътуването към шатрите на вечността.

— Как се казвате? — попита Амеротке.

— Лабда и съм жрец на богинята змия Мерецегер.

Сетос се сепна, когато осъзна защо е бил призован старият жрец. Мерецегер бе почитана от работниците, които подготвяха мъртвите в Некропола.

— Но защо сте призован? — не се забави да го притисне Амеротке.

— Както знаете, култът към Мерецегер предполага изучаване на различните видове змии: на онези, които обитават бреговете на Нил, а така също и на изобилстващите из хълмовете и долините около Тива. И като познавач на змиите мога да кажа, че ухапването на щитомордната усойница е едно от най-силно отровните и най-бързо смъртоносните. Лекарите може да твърдят, че придвижването на отровата зависи от бързината, с която се движи жертвата; това по принцип е вярно, но ако любимият ни фараон е бил ухапан от щитомордна усойница при слизането си от кораба, той никога не би стигнал до градските порти. От Нил до храма на Ра разстоянието е много голямо. Божественият е щял да припадне и да умре дълго преди да прекрачи в Тива.

— Откъде знаеш? — сопна се Сетос.

— Такава е истината — отвърна Лабда. — Защо да лъжа? Стар човек съм. Положих клетва. А и няма нещо за змиите, което да не знам.

Амеротке огледа съда. Дори писарите бяха прекъснали работа и гледаха зяпнали Лабда. Ако той казваше истината и ако божественият фараон не е бил ухапан при слизането му от „Слава на Ра“, тогава какво бе причинило смъртта му?

— Претърсен ли е бил паланкинът? — запита Амеротке.

— Сам участвах в щателната проверка — отговори бързо Сетос. — Никаква усойница не би могла да попадне там! И за да изпреваря въпроса ви, уважаеми Амеротке, ще ви кажа, че същото се отнася и за храма на Амон Ра. Всичко това може да бъде потвърдено от любимата съпруга на фараона Хатусу, която го очакваше там заедно с десетки жреци и жрици.

Амеротке ненавиждаше този момент — сякаш присъстващите очакваха от него нещо като фокуснически трик, някакъв специален номер, с който да съумее да намери общото между две напълно противоречащи си истини.

— Господарю — заговори Менелото с дрезгав глас. — Лабда каза истината. Затова приканвам онези, които ме обвиниха в присъствието на богинята Маат, да докажат, че съм изрекъл лъжа!

— По какъв начин? — попита Сетос.

— Разполагаме с осъдени на смърт затворници. Нека един от тях бъде заведен до кейовата стена на Нил. И там да го ухапе също такава усойница, след което да бъде пренесен през града в паланкин. Заклевам се, че ако човекът оживее до храма на Ра, ще се призная за виновен. Ще престана да оспорвам отправените ми обвинения. Но ако този човек умре, ще моля да се разпоредите тези обвинения да отпаднат — после Менелото погледна към Очите и ушите на фараона и добави: — Знам, че почитаемият Сетос е само говорител на онези, които искат да страдам, но той е длъжен да приеме моето предизвикателство. В името на Амон Ра и на божествената Ка на нашия фараон, чийто живот аз ценях повече от своя собствен, нека бъда подложен на тази проверка!

Амеротке покри лицето си с ръце като знак, че обмисля присъдата. Да приеме ли предизвикателството на Менелото? Той призова боговете, нека те решат! Така мислеше Амеротке, когато свали длани от лицето си.

— Вие, Сетос, какво ще кажете? — попита той внимателно.

— Има още нещо — обади се Лабда. — Менелото избърза с изявлението си. Досега говорихме все за други неща. Но питам ви, има ли някой от тук присъстващите, който да е виждал някога човек, ухапан от аспида или друга усойница? Ухапването на някои змии прилича на ужилване от пчела. Но — посочи той изсушеното тяло на щитомордната усойница — тази хапе съвсем различно. Истински смъртоносен бич.

Амеротке запази каменно изражение на лицето си. Той не бе спирал да се пита кога защитата на Менелото ще погледне на въпроса от този ъгъл. Той не знаеше особено много за аспиди и други отровни змии, но когато бе в редовете на ескадрона от колесници на фараона, веднъж видя кон, ухапан от такава змия. И до днес си спомняше страшната гледка на конвулсиите на животното.