Пол Дохърти - Маската на Ра

Роговете ехтяха, раздирайки тишината във вътрешния двор на храма. Амеротке зае мястото си в украсения с лазуритови инкрустации стол, чиято облегалка бе обкована със злато, а краката — изрязани във формата на клекнали лъвове. Пред съдията лежаха отворени томовете с писани закони на фараона. Вдясно писарите бяха сложили малко изображение на богинята Маат. Протяжният вой на роговете стихна.

Амеротке погледна за миг към Сетос, разположен върху тапициран с черна кожа стол. Очите и ушите на фараона приличаше на акула, която напрегнато и неотстъпно следи жертвата си, готова да я захапе. Погледът на съдията спря върху писарите, изведнъж забравили умората, в пълна готовност за действие. Пренхое пресрещна погледа му, но Амеротке не показа с нищо, че забелязва леката усмивка на родственика си. В другия край на залата Асурал и подчинените му от храмовата полиция се бяха заели да въвеждат ред сред групата на свидетелите. Роговете се обадиха за втори път и неколцина офицери от царската гвардия въведоха в Залата на двете истини Менелото, доскоро техен началник.

Току-що влезлият воин бе висок и строен, с леко наперена походка. Слабо извитият нос придаваше на лицето му надменно изражение. Менелото гледаше право пред себе си и само откъслечното облизване на горната устна бе знак за вътрешното му напрежение. Когато се изравни със Сетос, воинът спря, наклони се и приседна с кръстосани крака, поставяйки ръце върху леко вдигнатите си колене. Очите му не се отделяха от Амеротке. Съдията също не отклони поглед от него, като внимателно търсеше по лицето му сянка на забавление или язвителен присмех.

— Ваше благородие, върховни съдия на храма!

Амеротке едва не подскочи от резкия глас на Сетос, като заигра с пръстените по ръцете си, за да прикрие внезапния си смут.

— Слушам ви внимателно — успя да отговори спокойно съдията.

— Представеното на вашето внимание дело — продължи Сетос, обръщайки се леко в посока на Менелото — е заведено по заръка на Дома на милион години и е във връзка със смъртта на нашия любим фараон Негово величество Тутмос II, обичния син на Амон Ра, въплъщение на Хор и цар на Двете земи, вече стигнал до далечния хоризонт… — тук Амеротке и писарите приведоха глава и замърмориха тихо кратка молитва в памет на фараона. — Амон Ра ни дарява с живот! — отново продължи Сетос. — И когато той призове някой от синовете си, това става по силата на неговата воля. Всички сме в ръцете на боговете, но и боговете се намират в нашите ръце…

Амеротке примигна възхитен: как майсторски Главният обвинител Сетос извъртя нещата така, че да обезоръжи главния аргумент на защитата — че смъртта на фараона е дошла по божествена повеля!

Очите и ушите на фараона продължи:

— Да, защото всеки от нас е натоварен с грижи и задължения към обичния син на Амон Ра. И капитан Менелото е трябвало да бди над сигурността му, да се грижи добросъвестно за безопасността на личния му кораб „Слава на Ра“!

— Събрали сме се тук — намеси се Амеротке, като извиси глас — да установим истината, защото смъртта на Тутмос II е тежък удар по царството на Двете земи. Скръбните вопли отекват от делтата чак до Черните земи отвъд Първия праг. Моля, изложете конкретно вашите доказателства за престъпната небрежност на Менелото!

Сетос потри ръце и се загледа в тавана:

— Ето фактите — обяви обвинителят. — Царският кораб „Слава на Ра“ спира на кея в Тива. Божественият фараон слиза от поставения там трон. Напуска каютата си и се качва на паланкина, с който е пренесен през града. Мнозина от присъстващите, ощастливени да зърнат божественият му лик, забелязват, че фараонът не изглежда добре: силно уморен е и явно обезпокоен от състоянието на държавните дела. А в действителност, когато божественият крак е стъпил на пода в „Слава на Ра“, в него е забила зъбите си отровна змия. Когато фараонът пристига в храма на Амон Ра, отровата вече е овладяла тялото му. Той припада и умира.

— Къде е бил привързван на кея платноходът, преди да стигне до Тива? — запита Амеротке.

— Само когато фараонът е посетил пирамидата на Хеопс в Сакара. В останалите случаи просто е бивал закотвян в талвега.

Амеротке насочи цялото си внимание към Менелото:

— Служил ли си като капитан в гвардията на божествения фараон?

— Разбира се.

— И сигурността на „Слава на Ра“ е била твое задължение, така ли?